20 544 резултата
Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
601
3
7
ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
392
1
2
Човекът, като дявол е лукав,
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
876
1
4
Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
960
Усмирителни ризи две-три,
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
572
7
5
Животът е миг! Хей, побързай!
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...
433
От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...
578
1
3
Усещане се долавя в дните. В нощите желание се разкрива.
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят ...
Нещо очаква себе си да доизпълни, думи неизказани чакат
шепота си притаен - огън от неотминала искра,
скрита зад завеса от мъгла.
Дължимото да се даде очаква, физическият свят ...
469
Мъничка планета.
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...
317
МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
435
5
11
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
495
3
Кристали от прелест магична валят
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...
574
1
От работа се връщам умърлушен,
едвам открехвам входната врата
и сядам на дивана изтърбушен
до мойта остаряла самота.
С нея сме си лика и прилика ...
едвам открехвам входната врата
и сядам на дивана изтърбушен
до мойта остаряла самота.
С нея сме си лика и прилика ...
278
Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
586
5
9
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
305
2
Къде изчезнаха мъжете,
Онези, със сърцето,
Които винаги ще ти помогнат,
Ще ти отстъпят и насочат.
С усмивка ведра ще те заговорят, ...
Онези, със сърцето,
Които винаги ще ти помогнат,
Ще ти отстъпят и насочат.
С усмивка ведра ще те заговорят, ...
382
1
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
405
2
4
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
387
2
2
Човекът ковач*
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...
727
Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
316
2
3
НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...
333
6
Какво ли носиш, когато си с празни ръце
Какво ли даваш като нямаш нищо
Като мълчиш говори твоето лице
С очи затворени какво ли виждаш
Какъв ще бъдеш днес напук на вчера ...
Какво ли даваш като нямаш нищо
Като мълчиш говори твоето лице
С очи затворени какво ли виждаш
Какъв ще бъдеш днес напук на вчера ...
445
1
( на ВАЛ )
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
440
1
Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
334
4
11
Ето, идва есента.
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...
394
1
Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен. ...
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен. ...
520
2
6
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
662
4
14
Проправя се към вечността път,
никой не е завинаги на Земята,
но не плача, че тъмен е светът,
с болката пречиства се душата!
Не плача, че туй ще стане и с мен, ...
никой не е завинаги на Земята,
но не плача, че тъмен е светът,
с болката пречиства се душата!
Не плача, че туй ще стане и с мен, ...
358
(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
946
3
9
Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася. ...
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася. ...
305
Стихотворанието получи втора награда
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта, ...
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта, ...
432
4
24
Мисля, мисля, мисля
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...
409
1
Твърде късно е- да сбъркаш пътя.
Твърде млад си-да улучиш.
Прозрачна е Росата сутрин.
Бъбрива е-тъй вярва на тревата.
Ала е достатъчно, ...
Твърде млад си-да улучиш.
Прозрачна е Росата сутрин.
Бъбрива е-тъй вярва на тревата.
Ала е достатъчно, ...
379
1
3
Съм Този, който и ти бе
и сам съм с много,
под едно небе.
За да имам име,
нарекоха ме скромен, ...
и сам съм с много,
под едно небе.
За да имам име,
нарекоха ме скромен, ...
196
Един ден ще се слеят светове,
души на мъртви с живи ще се срещнат,
и обичта една - без брегове
при шеста раса хора ще прилегне.
Време на мир, любов и красота. ...
души на мъртви с живи ще се срещнат,
и обичта една - без брегове
при шеста раса хора ще прилегне.
Време на мир, любов и красота. ...
795
4
5
Търся те, път към безкрая всевечен.
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока ...
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока ...
489
2
Епилог на една молитва
днес ще ви изкажа.
В сън красив, като да беше вчера,
гръм сърдит
раздра последната завеса. ...
днес ще ви изкажа.
В сън красив, като да беше вчера,
гръм сърдит
раздра последната завеса. ...
222
Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
533
10
25
Къде си пленен?
Не идвай в ден.
Ела в мрака.
Нека тишина ни оглуши
Тогава, ...
Не идвай в ден.
Ела в мрака.
Нека тишина ни оглуши
Тогава, ...
222
Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...
1098
2
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
