20 578 резултата
204
1
7
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
300
2
6
Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
247
1
1
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
233
3
Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
195
Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
336
3
14
От труд
загрубели са
моите длани!
За разкош
и ...
загрубели са
моите длани!
За разкош
и ...
147
Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...
199
2
3
"Който убива Вярата-се наказва"
из "Библията"
Не те ли заболя, че тъй жестоко
ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата ...
из "Библията"
Не те ли заболя, че тъй жестоко
ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата ...
146
Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...
238
Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...
208
2
Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...
215
1
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
342
4
5
Трудно се говори със морето
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...
269
3
7
Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...
234
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
175
1
Запомни, че да те имам е съдба.
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."
260
1
Ловците се прибраха малко гузни...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...
296
4
6
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
374
7
5
Вечността ще чука на вратата,
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...
235
Човекът прост е егоист,
трепери като лист
и дори е мазохист!
Гледа себе си и трите букви!
Ламти за парички, дрешки и обувки, ...
трепери като лист
и дори е мазохист!
Гледа себе си и трите букви!
Ламти за парички, дрешки и обувки, ...
195
1
Надежда - сладка, но невъзможна!
Истина - боли, но е приятно!
Глупак - наивен, но искрен!
За момент си помислих, че съм прав.
Момент, продължил секунда, а всъщност – месеци. ...
Истина - боли, но е приятно!
Глупак - наивен, но искрен!
За момент си помислих, че съм прав.
Момент, продължил секунда, а всъщност – месеци. ...
216
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
183
Животът е вечно движение,
движение само напред,
Човекът, с импулс вдъхновение,
успехът го чака навред.
Животът не знае посока, ...
движение само напред,
Човекът, с импулс вдъхновение,
успехът го чака навред.
Животът не знае посока, ...
290
8
17
Творец
Един живот не стига да опиша
Що значат думите за мен.
Че те са въздуха, дето дишам,
Че те са огън, те са плен! ...
Един живот не стига да опиша
Що значат думите за мен.
Че те са въздуха, дето дишам,
Че те са огън, те са плен! ...
181
1
Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...
224
1
1
Не вярвам, че животът е лъжа́,
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов. ...
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов. ...
254
7
8
Вървя срещу течението, в което
от мечове са ветровете ,
върлуват хищници човекоядни
безмилостни, към който падне,
защото са родени... в нас... ...
от мечове са ветровете ,
върлуват хищници човекоядни
безмилостни, към който падне,
защото са родени... в нас... ...
128
1
4
„…“
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“. ...
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“. ...
214
3
4
Нова година, ново начало?
Как мислиш? Така ли ще е?
Със старите мисли във старото тяло,
с умореното, вече, сърце...
Дали е възможно промяна да има ...
Как мислиш? Така ли ще е?
Със старите мисли във старото тяло,
с умореното, вече, сърце...
Дали е възможно промяна да има ...
218
4
Възможна ли е обичта, когато от безразличие обзет си?
Въпрос на чест или на слава са,
пироните забити във нозете?
Грехът си просиш, ако любов по милост даваш.
Любов ли е - от студ изтляваш в огъня на чуждите вини? ...
Въпрос на чест или на слава са,
пироните забити във нозете?
Грехът си просиш, ако любов по милост даваш.
Любов ли е - от студ изтляваш в огъня на чуждите вини? ...
162
1
Ето, идваме на света,
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат. ...
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат. ...
139
1
181
Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...
194
Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,
денят, във който ще си спомниш!
Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,
ще забравиш всички болки...
Ще съжалиш за глупавия страх, ...
денят, във който ще си спомниш!
Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,
ще забравиш всички болки...
Ще съжалиш за глупавия страх, ...
211
1
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
269
2
5
Опитваш се да ме превърнеш в друга,
в удобна дреха или обувка по размер,
но аз упорито не се давам
и пришка получаваш, и мазол.
Досадно е да се опитваш ...
в удобна дреха или обувка по размер,
но аз упорито не се давам
и пришка получаваш, и мазол.
Досадно е да се опитваш ...
177
1
По пътя
Вървях аз, падах и ставах бавно,
крачих по пътя стъпка по стъпка.
Пишех за България с минало славно,
едно кътче от рая, това е моята страна! ...
Вървях аз, падах и ставах бавно,
крачих по пътя стъпка по стъпка.
Пишех за България с минало славно,
едно кътче от рая, това е моята страна! ...
146
1
Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
142
Къде е бащината къща?
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...
159
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
