20 542 резултата
Залязват мислите.
Лъчите на илюзиите
играят пак на криеница
с истините,
зад облака на несъзнаваното. ...
  459 
Светът е хубав и голям,
една част го обиколих,
ала научих и го знам,
че не е по-голям от стих.
Рамкиран е един живот, ...
  1040 
Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено ...
  868  14  44 
Живея със себе си, но се мисля за друга
и всички така заблуждавам,
че в мен ще открият парченцето пристан,
което тъй силно желаят.
Преструвам косите си, чертая очите си, ...
  441 
Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...
  427  20 
Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...
  334 
Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
  836 
Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...
  318 
И изстинало, слънцето преспите къса със пръсти –
вчера паднали, днес са в последния стадий на рак.
Там, на двора, цинично спокоен, подпрял се е кръста.
Черен, мършав до сухо. Прилича на гарванов крак.
Хризантеми на чифтове. Бледи и неми роднини. ...
  1512  13  16 
Вярно, всеки днеска иска
гадже младо да притиска,
а понеже аз съм дърта
и вдовец не се навърта.
Но, аз още съм цъфтяща ...
  268 
Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...
  269 
Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...
  477  11  32 
Сто продънени куфара вехти и скъсани влача
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...
  351 
Не всичко се прощава в този свят
Дори на Ония не ни прощават
и запокитени във личния си ад
звезди копнеем, а във мрак оставаме
И всяка капка дъжд душа задавя ...
  301 
Малкото цвете
отвори очи,
завъртя глава
и попита:
-Какво е доброто? ...
  919 
Аз съм Вселена,
от доброто родена!
Ти си Вселена,
от мене родена!
Ние сме една ...
  467 
Не пускай Черния в душата -
онзи със лукавата усмивка!
Осветявай вечно добротота
дори с пламъка на една свещичка.
Подай ръка, дори самият да си в нужда ...
  609 
Ти тръгваш си и се завръщаш при рода,
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...
  416 
На границата
между нощ и ден
е тихо и красиво...
На границата
между ден и нощ ...
  353 
Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...
  1298  11 
Навързах въздуха ви в броеница.
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...
  469 
МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът. ...
  1053  16 
(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...
  512 
КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм. ...
  507 
На ръката липсва ти часовник,
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден, ...
  420 
Когато зад кулисите ме няма
и моята прегръдка не е там,
когато сърцето ти е рана,
за която аз дори не знам,
Когато ролите отново се сменят ...
  412 
Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва. ...
  607 
Роден в света, залят с несъвършенства,
притиснат в крехка възраст от беди,
тъй слаб, но борещ се да им въздействаш,
без време да узнаеш кой си ти.
Какъв е смисълът на тази дейност, ...
  558 
Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава ...
  1065 
Мечтаех да съм независим,
да нямам вила на врата,
но, с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.
Не бе то месец, а години- ...
  450 
В лек стих – като лист,
пленена от хайку съм
кехлибарено
крило на пчела.
31.10.2022 ...
  441 
Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено, ...
  1709  13  24 
От облаците капе гной ръждива
и сякаш, че небето се обрива
от толкова бездушна злост човешка.
Как се изкупва планина от грешки?
Приемаме се твърде насериозно, ...
  306 
Те... живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, мир да родят.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
  707  11 
***
Родена в огъня,
Малката искра
Реши,
Че не й стига
Да гори, ...
  257 
Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...
  342 
Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят, ...
  344 
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...
  429  18 
Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...
  330 
Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...
  333 
Предложения
: ??:??