20 543 резултата
Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...
333
2
На Моми
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...
331
4
4
Слънчевото затъмнение е каприз на Бога.
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...
1147
2
6
Отдавна ме измъчва
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...
653
... и кой ще ми помаха, ако не
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...
768
13
8
Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...
473
5
12
"Да се завърнеш в бащината къща."-
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...
308
2
На върха на света
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...
510
1
1
Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...
418
2
11
И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...
373
5
6
В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...
350
1
2
Ей толковка дори и не разбрах,
а го предъвкаха пет пъти:
изплащали сме нявга сторен грях!...
Затуй ли за́пъртък се мъти?!
Броя́т се пилците. Плюс ДДС ...
а го предъвкаха пет пъти:
изплащали сме нявга сторен грях!...
Затуй ли за́пъртък се мъти?!
Броя́т се пилците. Плюс ДДС ...
2242
8
13
На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...
1260
10
27
Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...
747
6
15
Дали съм имала срещи,
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...
348
1
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
446
3
Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи ...
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи ...
1394
11
33
Ти си далече от неволи,
от градският ни глъч и шум,
от претоплени пържоли
и от компютърния бум.
На село пиеш си млекото ...
от градският ни глъч и шум,
от претоплени пържоли
и от компютърния бум.
На село пиеш си млекото ...
734
1
Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
1264
7
17
САМО ЦВЯТ И СВЕТЛИНА
Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска. ...
Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска. ...
452
2
9
Когато на света ни си ядосан
когато си отритнат, победен,
безмерно тъжен и разочарован
ти обич заслужаваш в твоя ден
Засрамен и изгубен, сам сред други, ...
когато си отритнат, победен,
безмерно тъжен и разочарован
ти обич заслужаваш в твоя ден
Засрамен и изгубен, сам сред други, ...
683
2
4
Не падай,моля те!
Не падай на колене,
когато си благовестил
на слепите -щастливо изцеление,
на злите - мъдри добрини. ...
Не падай на колене,
когато си благовестил
на слепите -щастливо изцеление,
на злите - мъдри добрини. ...
1448
4
9
Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...
540
1
4
Ако си запомнил мои стихове,
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...
715
1
6
Скъси́ се. Отесня ми есента.
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...
1125
5
7
Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
416
3
3
МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
326
2
8
Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...
1343
1
1
Каквото вземах, вземах според ръста си,
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
1151
9
20
С първия дъх,
подарен ни от Бог,
с майчината прегръдка,
с първия изгрев,
небесен пастрок, ...
подарен ни от Бог,
с майчината прегръдка,
с първия изгрев,
небесен пастрок, ...
825
3
6
Не е наивност радостта от добротата,
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...
1421
3
7
За чудото, наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...
1094
8
33
Лятото към своя край върви,
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...
1030
1
1
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
528
1
6
В стаята ми свири си сега щурче,
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми ноща,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми ноща,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...
451
2
АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът. ...
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът. ...
353
4
7
Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
395
6
6
Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
887
5
7
Вълната бавничко се мъкне
и слънцето си е на "фула",
ала към плажа с бяс ще хвръкне
и кръвожадната акула.
Летят по пистата скиори, ...
и слънцето си е на "фула",
ала към плажа с бяс ще хвръкне
и кръвожадната акула.
Летят по пистата скиори, ...
303
3
ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
326
3
15
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
