248 829 резултата
>>> ПИТАНЕ
>>> Един въпрос провокация
>>> към младата ни аристокрация:
>>> - Каква далавера се яко върти,
>>> та невръстни още деца, ...
  655 
Дъждът владее небето,
напоява сухата земя.
А ти пристигаш вечер
чисто мокър,
казваш: Идвам да те любя! ...
  795 
Разярихме съдбата
с нашите капризи.
Прати ни призовка
да ни съди.
Играхме си с нея, ...
  850 
Раздели ни съдбата,
подаде малък формуляр,
да напишем дата,
по възможност час
на нашата раздяла. ...
  701 
Тишина, обгърната от мрака...
Тишина от спомени...
Тишина от мечти...
Тишина, оплетена от самотата...
И очакване... тихо очакване... ...
  549 
С друга ти ме замени,
но щастлив дали си ти?
Това, което аз търпях,
дали тя ще изтърпи?
Не си мисли, че съм самотна, ...
  643 
Звездите светят пак в нощта,
а аз отново съм сама,
не знам дори с кого и как,
аз болката си да излея с яд.
Настъпва пак нощта ...
  637 
Имам дъщеря прекрасна,
с черни хубави очи,
порасна тя без майчината ласка,
но с грижите на баба и.
И денем, и нощем аз мисля за нея, ...
  715 
Не казвай, че много ме обичаш!
Мене или себе си залъгваш?
Не е любов това, в което вярваш.
Това е притежание,
потребност. ...
  965  11 
Кръговрат
Пуква пролет- зелен полет.
Литва лято - пъстро ято.
Пада есен - тиха песен.
Стяга зима - нещо взима. ...
  577 
ЖЕЛАЯ ТЕ!
Желая те,
когато се въртя
в студеното легло
и всички ...
  4945  30 
Отново пролет.
Деца се качиха на
въртележката.
  682 
Обичал ли си ме? Кога?
Аз защо не разбрах?
Съжаляваш ли? Сега?
И това да разбера, не успях.
Остави ме ...
  730 
Искам топлите ми ръце
в студа да сгреят твоето лице.
И нека моето, от стомана, сърце
за теб и мен да разделя на две...
Студът навън там ...
  780 
Рекурсивни Светове
В капачка от бира:
Море безкрайно - широко и дълбоко - се намира
И там, загубен и далеч от всички,
Малък кораб се скита. ...
  508 
Тъй близко-далечни се чувстваме ние,
ограбени, тъжни изплакват се дните.
Какво още искаме? Даже не смеем
с любов да се гледаме вече в очите.
Дъждът се излива със сълзи безбройни ...
  1153  21 
Помниш ли как ти обещах,
за миговете красиви,
как един ден с думите се заиграх...
как ти подарих словата мъчлаливи.
Потъпках пътеката на хората, ...
  1263 
Изгубен смисъл, изгубена посока...
Само спомен, който на вратата агресивно хлопа...
Дъжд в очите ми, а всъщност сняг...
Далечен блян по споделен бяг...
Чувства в сърцето ми, а всъщност изгубена надежда... ...
  675 
Днес ще те събудя на разсъмване -
безпощадно красива, неустоима.
Пих слънце в капките роса
и амазонски огън в очите ми има!
Ще поникна тихо от тревите - ...
  1161 
Вятърът в празна камбанария
стене,
изгубил синьото
(без време)
на теменужни очи. ...
  1333  10 
Днес ще ме видиш -
боса и истинска.
Очите ще те заболят по мене.
Днес ще ме чуеш -
бяла, пречистена. ...
  1131 
Доверието, което ...
Исках да те нараня.
Този път да страдаш ти,
но... отново мен ме заболя.
Боли! Така че по-добре мълчи. ...
  1268 
Вървя си по прашна пътека и чувам тихи гласове.
Че някой някъде търси опека, че някой някъде за помощ зове.
Заслушвам се, спирам, мълвят ми листата за някаква приказка, станала тук.
В миг затреперва сякаш гората, а после замира - не чувам ни звук.
"Ще ти разкажа" - ми каза тогава, в тихия, топлия ден. ...
  943 
Отново
В мен трепти отново лудост!
Лудост проклета!
Отново правя висша глупост!
В мен отново тлее буен огън! ...
  892 
Мразят ме, обичат ме,
искат и не искат.
На прилив и на отлив
са чувствата към мен.
Ту искрено жадуват ме, ...
  972  12 
Нощна приказка
Часовникът изтрака във фоайето -
полунощ е. Тик-так, тик-так...
Забива лудо в мен сърцето -
кръвта във вените пулсира пак. ...
  1098 
Монолог с душата
Седя в празната стая
и предпочитам да съм сама...
Никой не знае за какво мечтая
и за какво съм сама аз сега... ...
  890 
Минават дни, а аз отново тук съм,
с чашата уиски в ръка.
Не си говоря с никой,
оставям всичко в тишина.
Часовникът тиктака... бавно, бавно, ...
  879 
Едно момиче тихо се разплака,
но сълзите му никой не видя.
Усмихна се, макар, че му душата
от болка и горчилка изкрещя.
Обидата, в сърцето се промъкна. ...
  848 
Братко, братко -
млад и зелен!
Ти днес имаш,
ден рожден.
Извинявай, ...
  603 
Стилът на стихотворението
е заемка от "На прощаване"
на ХР. Ботев.
Радвай се майко и не тъжи,
че станах аз гурбетчия - ...
  745 
Стилът на стихотворението
е заемка от "Моята молитва"
на Хр. Ботев"!
Мъко, мъко, моя мъко...
Мъко, мъкичко моя! ...
  517 
Самоирония J))
Брях, гледам,
съ заформил спора.
А аз нали съм
Петко от Отбора. ...
  963  18 
Дали ще избледнее спомена сега?
Дали съм способна да забравя всичко онова?
Дали сърцето ще понесе, че те няма сега?
Дали една година е достатъчна за да спре една тъга?
Дали молитвите ще те върнат на таз земя? ...
  1104 
Със Затворени очи
Затвориш ли очи,
погледни
луната
как свети в тъмнината. ...
  630 
Празни обещания -
накрая сълзи!
Непотърсено щастие,
нечути молби!
Няма нужда от безразличие, ...
  733  21 
Полягат уморени сетивата
в постелята на меките ни длани.
От чувственост взривена
натежали
телата са, ...
  537 
Изпразнени залези лаят
по Млечния път.
Чакат,
натежал от страст и сласт
да падне, ...
  475 
ОПИТАХ СЕ ДА ЗАТВОРЯ В ЧЕРУПКА ПЯСЪКА
НО МОРЕТО СЕ ЯДОСА
ЗАХВЪРЛИ ВЪРХУ ЛИЦЕТО МИ ПЯНА
СЕГА СЕ СКИТАМ
ВЪПРОСНО ...
  536 
Много, много отдавна,
още в динозавърската ера,
кога Земята плоска бе и равна,
случи се природната афера.
Изправи се маймуната космата ...
  780 
Предложения
: ??:??