248 852 резултата
Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...
1092
5
13
Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...
1269
6
13
Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...
1052
15
34
Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...
394
4
14
Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
783
3
6
Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...
481
10
16
Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...
1054
ЗА ПОЕТЕСИТЕ
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета ...
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета ...
686
1
7
Отново стреля напосоки
отчаяният наш народ
и пак избра случайни стоки
напук на древния си код!
То в парламента се потиха ...
отчаяният наш народ
и пак избра случайни стоки
напук на древния си код!
То в парламента се потиха ...
663
4
23
Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...
525
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
1496
8
28
408
1
1
Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
420
3
свобода на глътки
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
419
Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...
794
3
4
Аз едва ли отново ще ти се случа,
с тебе платих за всички животи.
Ако има още какво да науча,
то е да помня как изглежда гърбът ти.
Ти едва ли до мене ще стигнеш, ...
с тебе платих за всички животи.
Ако има още какво да науча,
то е да помня как изглежда гърбът ти.
Ти едва ли до мене ще стигнеш, ...
404
Нежна тръпка ме обгърна,
помня още усмивката твоя,
в моето слънце се превърна,
нощем си звездите в безброя.
Не искам от теб плът, ...
помня още усмивката твоя,
в моето слънце се превърна,
нощем си звездите в безброя.
Не искам от теб плът, ...
572
Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
1607
3
5
Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
360
Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...
353
2
Промениха се традициите, безспорно!
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
465
2
Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
757
3
9
В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...
305
2
10
Той започна с Бе-Ка-Пе-то,
с Бе-Се-Пе и Се-Де-Се.
Бе за кратко с Де-Пе-Се-то
и потръгна с О-Де-Се.
Продължи с Ен-Де-Се-Ве-то ...
с Бе-Се-Пе и Се-Де-Се.
Бе за кратко с Де-Пе-Се-то
и потръгна с О-Де-Се.
Продължи с Ен-Де-Се-Ве-то ...
603
6
13
Вали в очите ми неспирен ситен дъжд.
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,
превърнал се в причастие за самотата.
Изгубен сред огромното поле, ...
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,
превърнал се в причастие за самотата.
Изгубен сред огромното поле, ...
596
14
10
Несгоди, болка и горчивини,
любов ли ги наричаш ти?
Любовта е силна и търпи,
докато пламъкът не изгори,
тогава споменът ѝ те връхлита, ...
любов ли ги наричаш ти?
Любовта е силна и търпи,
докато пламъкът не изгори,
тогава споменът ѝ те връхлита, ...
596
Никога не съм си мечтал да открия уникално цвете като теб,
толкова красиво, нежно и неповторимо,
прекрасна не само отвън, но и отвътре,
само това, че те има прави денят ми слънчев,
от както те срещах, всичко се промени и стана по-невероятно и по-красиво, ...
толкова красиво, нежно и неповторимо,
прекрасна не само отвън, но и отвътре,
само това, че те има прави денят ми слънчев,
от както те срещах, всичко се промени и стана по-невероятно и по-красиво, ...
614
2
УБЕЖИЩЕ
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...
620
5
12
Шепите на есента са топли...
Толкова, че искам да боли:
облаците до един са обли,
вместо дъжд, с роса вали.
Дланите на есента са щедри... ...
Толкова, че искам да боли:
облаците до един са обли,
вместо дъжд, с роса вали.
Дланите на есента са щедри... ...
479
4
когда мир заполнен осколками счастья и пылью покрыт потерь,
когда в нём разорвано сердце на части - ищу голубую дверь...
и знаю, за ней никого нет, кто спростит - откуда? куда? и зачем?
и верю, за ней начинается п о с л е, не тронутое ничем...
и, может, возможно, ...
когда в нём разорвано сердце на части - ищу голубую дверь...
и знаю, за ней никого нет, кто спростит - откуда? куда? и зачем?
и верю, за ней начинается п о с л е, не тронутое ничем...
и, может, возможно, ...
2411
4
18
Кажи ми,
колко нежност може да се побере
в циганската есен на душата ти?
Дали усмивката ми – лъч небе,
ще можеш да я приютиш за малко? ...
колко нежност може да се побере
в циганската есен на душата ти?
Дали усмивката ми – лъч небе,
ще можеш да я приютиш за малко? ...
692
5
10
От какво ли израства любов,
не, не вярвам, не ще е стихия
на хормони незнаещи брод,
нещо друго е – тайна магия!?
А нима не е взривна вълна ...
не, не вярвам, не ще е стихия
на хормони незнаещи брод,
нещо друго е – тайна магия!?
А нима не е взривна вълна ...
570
1
4
В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях ...
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях ...
673
2
6
Ще се завърна като трясък
в оголената ти до кости тишина.
Миг, преди да се разпилея като пясък,
ще се родя отново
в дълбокото на твоята душа. ...
в оголената ти до кости тишина.
Миг, преди да се разпилея като пясък,
ще се родя отново
в дълбокото на твоята душа. ...
527
1
4
Самотата
От всяко нещо на земята
най обичам Самотата.
Да бъдеш сам – е благодат
в този тъй объркан свят. ...
От всяко нещо на земята
най обичам Самотата.
Да бъдеш сам – е благодат
в този тъй объркан свят. ...
689
2
5
Когато пак нея видях,
Косата чер стана,
Старост у греха настана,
Нея отдалеком зовах...
Обърна се тя с искрящ поглед и побелели коси ...
Косата чер стана,
Старост у греха настана,
Нея отдалеком зовах...
Обърна се тя с искрящ поглед и побелели коси ...
278
След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя ...
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя ...
384
1
3
Равного̀р — бодат
борѝките небето
и гальовно му
шептят — да благославя
този ро̀ден Божи кът
борѝките небето
и гальовно му
шептят — да благославя
този ро̀ден Божи кът
260
Дядовата къща украсена е с вишневи цветя,
там пушекът във облак се превръща,
а ароматът на липов чай,
като чакан призрак се разгръща
и препеченият хляб е с дъх на чистота. ...
там пушекът във облак се превръща,
а ароматът на липов чай,
като чакан призрак се разгръща
и препеченият хляб е с дъх на чистота. ...
766
4
12
ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ
Мигове, секунди, часове,
дни, минути, хилядни безбройни,
космоси, пространства, светове,
хора, личности, лица нестройни… ...
Мигове, секунди, часове,
дни, минути, хилядни безбройни,
космоси, пространства, светове,
хора, личности, лица нестройни… ...
506
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
