248 851 резултата
Каза ми, че ме обича,
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...
  1672 
Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...
  400 
Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...
  1233  16 
О, македонци бедни,
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...
  1115 
Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
  1791  15  24 
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
  1145 
Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...
  626 
На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
  834 
Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...
  757 
Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...
  549 
Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...
  400 
Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...
  841 
В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...
  1132 
Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
  762 
думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение
  1022 
Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...
  1101 
С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...
  1243 
Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...
  437 
Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...
  372 
Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
  541  10 
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
  1116  12 
Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...
  689 
Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...
  847 
Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...
  852  10 
НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...
  949 
Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...
  1371 
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
  736 
С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...
  576 
И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...
  714  15 
модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...
  469  24 
Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...
  523  10 
Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...
  525 
Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...
  1141 
Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...
  598 
Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...
  673  12 
Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...
  806  12 
Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...
  728  16 
Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света, ...
  620 
РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...
  698 
Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...
  1092  13 
Предложения
: ??:??