248 870 резултата
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
  1661  27 
Дадох ти любов и вярност сляпа
положих на дланта ти моето сърце,
взе го, бавно го огледа
и хвърли го във моите нозе!
Сега измъчено и болно, ...
  1129 
Наш освободител руският войник, брат,
загивал в борба за нашата свобода.
Водил заедно на Шипка със своя събрат,
в борба с турците, загивали заедно с ура.
И пак той дойде да се бие за родината, ...
  514 
Като сенки минавате покрай мен
забързани, хладни и отчуждени
и оставяте пак миналия ден,
да тежи на очите ми разкървени.
Цялото бреме възлагате на мен, ...
  441 
Бойко се спря вечерта на площада.
Паметник гледа, направили там.
-Аз съм Мамарчев - шепти капитана -
Знаеш ме сигурно, г-н Генерал?
С турците бих се за ползу народа. ...
  371 
До случване
Завий ме Есен в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви. ...
  363 
Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...
  461 
Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...
  487 
У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...
  484 
Послание
…изглеждаше добре,
когато те видях,
поне на мен така ми изглеждаше.
Но само ти знаеш ...
  352 
Денят ми бе на приливи богат,
а слънцето – корална орхидея.
Замислена, на перления бряг
рисувах с думи лятото и... нея.
Щом залезът морето очерта ...
  809  11 
Студ, мраз и страх-
изгарят душата ми нежна.
Мраз, студ и страх-
път тъмен с бодливи тръни.
Мракът трябва да премина ...
  1082  14 
Кога ще преминем на другия бряг,
да прегърнем любовния знак?
Нещо душата ми от мъка се стяга
мечтая обичта до мене да си ляга.
С изгрева да посрещнем радостта. ...
  789  14 
Спомен за лятото
Синьо е морето, лятна красота,
с шепи ще открадна бягаща вълна.
Боса ще изтичам с нея по брега,
тебе ще напръскам с морската вода. ...
  253 
«Сказали они, построим себе город и башню высотою до небес;
и сделаем себе имя, прежде чем рассеемся по лицу всей земли»
Книга Бытия
Собираю камни голосов -
Среди них и твои… ...
  2403 
Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...
  228 
Бързам, че вече се мръкна,
гости, ще трябва да срещна.
Трябва да живна, да хвръкна,
ей ги пристигат отсреща.
Празник е, помнят и знаят, ...
  417 
зло днес вандалства
и властва в републики
царства и кралства
  372 
Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва.
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...
  439 
ЦЕНАТА НА САМОТНИТЕ МИНУТИ
Желанията ми са прости –
не съм мечтала за пари.
Обичам да ми идват гости
и да беседвам до зори. ...
  792 
Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...
  306 
С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...
  859 
***
Бял облак над главите ни
платното си разперва
и светлината, спуснала се ниско,
ни осветява.
  720 
Сенките танцуват по стената,
дива страст се вие по телата,
прегръщат се с душите си предишни,
а думите са толкова излишни.
Забравените мигове изплуват, ...
  1179 
Един, едничък слънчевият глъч,
може огрее цяла, пустата и тъмна длъж.
Грейне ли туй кълбо импозантно,
сякаш света спира за малко.
Не зная, каква мистична жажда ражда, ...
  2001  24 
Изгрява есента червенокоса,
златисто медно огнена лети,
над цветните листа с възторг се носи,
от слънцето изплувала – блести.
Попива времето минути пъстри, ...
  366 
Tell me
Did they fall like dying leaves
Like rose petals
When they saw
Your body melting ...
  1198 
Попаднах в свят на сенките. Небето
покриха облаците гъсти пак.
Съмнения с тъгата дебнат... Мрак
опитва се да изстуди сърцето.
Душù изгубени натякват, ето: ...
  1803  28 
ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...
  1011 
Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри, ...
  588 
Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...
  1310 
Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...
  502 
Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
  367 
Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...
  549 
Морето е вградено сякаш в мен
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...
  1496 
Стъпваме леко по цветна дъга,
боси вървим и се къпем сред лятна, хладна роса,
с всяка изминала стъпка
се доближаваме до онази пленяваща светлина,
яхнали сме мечтите си и се реем дръзко в нощта. ...
  677 
И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...
  1110 
Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...
  380 
И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...
  1245 
Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...
  534  14 
Предложения
: ??:??