248 877 резултата
Морето е вградено сякаш в мен
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...
  1496 
Стъпваме леко по цветна дъга,
боси вървим и се къпем сред лятна, хладна роса,
с всяка изминала стъпка
се доближаваме до онази пленяваща светлина,
яхнали сме мечтите си и се реем дръзко в нощта. ...
  677 
И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...
  1110 
Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...
  380 
И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...
  1245 
Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...
  534  14 
Птиче сгуши се в ръката ми
и тъй нежно зарида,
приятелче имало в беда,
гладно, босоного,
без майка, без баща. ...
  684 
Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...
  357 
Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.
Но пъстрото не може да боли. ...
  481 
Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича, ...
  632 
Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала ...
  1537  18 
Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...
  1308 
Де е България!?...
Територията – съща,
но Държавата е друга!...
... Все едно литийно шествие,
но със Дяволска хоругва... ...
  762 
Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка, ...
  813  14 
Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...
  2111  16  22 
Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...
  522 
Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...
  817 
Аз съм на около пет,
зная да броя поред!
И не бива да е чудно,
търся нещичко по-трудно!
Мама каза, три и пет, ...
  1561 
Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...
  679 
Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...
  414 
За черквата от злато, за двореца,
за рухнали стени аз не жалея.
Щом словото е живо, чрез писеца
миналото славно ще възпея.
Подъл враг, нашественик събори ...
  1049 
Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...
  1202  17 
ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...
  407  12 
Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...
  812  13 
Погледни ме и дай ми име!
Пресътвори ме в малко дете!
Бъди реална,
бъди фатална,
в душата кална бръкни ми с ръце! ...
  671 
Събуди се от слепота раята:
"С българското се гордеем,
мечтаем силно за свободата,
в своя държава ще живеем!"
Не щадяха своя скъп живот, ...
  451 
Вървим пак заедно двама в нощта,
аз и моята красива любима самота.
Хванали сме се отново ръка за ръка,
вървим а вълните галят нашите крака.
Ти си само моя, любима моя мила самота, ...
  315 
Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...
  480 
Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика. ...
  420 
Един стар вехт грамофон,
раздира душата ми с думи,
оглупяла крещя и без ум,
дърпам призрачни струни.
Ех, тези любовни слова, ...
  393 
В тяхната страна любима
има ред и дисциплина.
Ходят те назад - напред,
но в ходенето има ред.
Една отива за храна, ...
  710 
На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...
  343  13 
Цял живот
Цял живот обичах страстно,
цял живот се влюбвах и мечтах,
бъдещето ми неясно
в дълга нощ и самота прозрях. ...
  272 
Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...
  335 
Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
  671  18 
Едно, две и три -
кой ще победи?
В нашата игра,
да броим сега!
Четири, пет, шест - ...
  878 
Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо ...
  401 
На едно различно дете!
Ти живееш в собствен свят,
във който искам да проникна.
Свят, вероятно пъстър и богат
и който бързо мога да обикна. ...
  693 
Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...
  449 
Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“ ...
  351 
Предложения
: ??:??