248 706 резултата
Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
със остри таралежови бодли...
Нито от дума, нито пък от жест ще може
през този ден да ме боли...
Ала от болка вечер иде ми да вия... ...
  619 
Дойде в моя живот и моите мечти
Бързо, изневиделица се появи
Като ураган, дори лавина
Мина през мен и ме опустоши...
За кратко беше огън - изгори ме ...
  1128 
Нощем, когато си далеч от мен
не светят ли по-ярко звездите?
Слънцето не ти ли се струва,
че грее по-силно от преди?
До сега иламало ли е пролет, ...
  760 
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел! ...
  1135 
Щастие
Поглеждам и виждам те,
сънувам те… това си ти.
Жадувам те, копнея да те имам
и гледам твоите очи… ...
  1167 
Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с у ...
  899 
Аромата твой искам да усещам,
Лек, но и силен,
Екстракт, за друг който не се сещам,
Където да бъда толкова безсилен.
Смисъла в него намирам, ...
  1300 
Когато...
Когато спя,
сънувам, летя.
Когато летя,
съм сам и бдя. ...
  660 
Тази вечер децата оставят
на масичката своите писма,
писали са какво пожелават
да намерят под своята елха.
Отдавна вече те не вярват ...
  683  17 
Остана ми за подаряване: сянка върху лист от мъгла. Остана ми за подаряване: Звук на клон – като черта. Остана ми за подаряване: Тъга. Върху прозореца малък, -къс заскрежено сребро. Най-скъпият подарък, -апликация върху стъкло. Но понеже е топла дланта, а аз неумело поднасям – Уви, Студената красота ...
  670 
Питам всеки ден защо?
Защо в живота винаги така се получава,
да страдаш за някой, който дори не го заслужава.
Да го обичаш безмълвно ден след ден
и накрая да разбереш, че от тази измислица си пленен ...
  627 
Отиде си, любов, но пак те искам,
загубих се, но пак търся посока,
и вярвам, и тръгвам към тебе,
нежна, добра и наивно жестока...
Отиде си, любов, но още те помня, ...
  826 
Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.
Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши, ...
  652 
  663 
О, Aдино, възпей онази си пагубна любов към Саши!
В горещия месец юни
Саши лежеше на пясъчни дюни
И се печеше...
Печеше се Велик Александър ...
  633 
Сред утрото поръсено с усмивка, повито в мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги в своята синева. И сякаш просто безучастно наблюдава как буди се живота в града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на к ...
  688 
Усмихнати, забързани, студени, с преплетени ръце, с нежни сърца, с лица от есенния хлад поруменели, с бледи устни, с топлещи слова. Целувки скрити, тайни и свенливи, прегръдка на раздяла в здрачина и стъпките, зад ъгъла завили, изгубени сред ранната мъгла. И светофари с погледи сърдечни, и мълчаливи ...
  621 
Зелените очи ме гъделичкат, усмихват се гальовно в утринта. Зелените очи ме провокират с бляскава, младежка топлота. И вярвам им. Обичам ги. Желая! И моля ги. Целувам ги. Горя! И страх ме е без тях да не остана. И плаша се от тази самота. Усещам ги и близки и далечни изгубена сред минали неща, захвъ ...
  778 
сега съм вътре,
в онази дупка,
в която безжалост
бутна ме,без срам...
стоя със рани, ...
  770 
Отиде си от този свят,
незаслужил съдбата си герой.
На знания ти бе богат,
почивай сега в покой.
Ти на работата бе пръв приятел ...
  1084 
Глас - песен – магия…
Аз – тъжна – щастлива…
Да мечтая…
Да обичам…
Да дръзна ли?... ...
  567 
Моята бяла стихия угасна,
отнесе я сивият вятър в безкрая.
И сивото цвете в мене порасна,
на дим и разруха ухае.
Сухи потопи заливат ме цяла, ...
  1067 
Вървя из полето,
щастлива, но не.
Сиво е небето
и тъжно е в моето сърце.
Душата ми е празна ...
  1473 
Всичко започна с приятелство...
Ти сподели ми за нея,
неусетно възникна чувството,
непознато между теб и мен…
Случайно станах ревнива, ...
  967 
зима
тъмносиньо небе
чиста снага е протегнало
и на него венера примигва
чак долу ...
  878  13 
Такава искам да си все за мене,
такава никога не си била –
загубила ръцете при летене,
ти вече ме прегръщаше с крила.
Евтим Евтимов ...
  1876  26 
Този розов цвят
пред очите ми постели,
с теменужен аромат,
насъбраните години.
Насъбраните години ...
  946  10 
Помня първата ни среща, помня още онзи поглед, помня всяка наша целувка, всеки миг на радост и тъга. Още пазя спомените наши, ключът от тайната врата, малкото сърце от бронз и онази капка топлота, която ти ми подари. Къде си в този миг, не знам, дали си сам или със някое момиче, дали си мислиш, дали ...
  723 
След болката и тъгата
идва радостта -
очите на мечтателя се
избистрят от свежестта.
Върти се в кръг и ...
  673 
- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.
...
  647  14 
Уличните лампи светят някъде върху ни,
думи топли ни обгръщат във завивки,
впили сме устните едни във други,
а пръстите се вплитат във безкрайни нишки.
С погледа си женствен ме разтърси, ...
  1751  17 
Бих направила всичко эа да те боли...
Бих отряэала косите си,эа да те уловя със тях....
Бих эакрила слънцето,за да не свети в твойте очи.
И бих те накарала да чувстваш само страх.
Бих дала всичко като восък ти да се стопиш, ...
  621 
Измиват пясъка,
вълните, онези бесните.
Потънали във облак бял,
пенливите и черните.
Но аз обичам тихите ...
  643 
Сега когато теб те няма,
аз тъна сам сама,
сега когато теб те няма,
аз няма на кого да се опра.
Няма вече аз да чувам ...
  800 
Неусетно пристигаш до мен
оставяш ми знака си – цвете,
щедър, тих, странно смутен,
един стрък полагаш в нозете.
Миг кратък, забулен в мрак ...
  850  17 
Във утро ранно,преди да зазори,
във тънката усмивка на луната..
Изплаках ги... Последните сълзи
и изгорих на сянката крилата.
В небето много дълго търсих- ...
  714  11 
Мо:
-Ти за мене си оставаш книга
и ме пускаш между редовете,
чрез които любовта пристига
и не сещам вече часовете, ...
  752  16 
Бързам...
Да изляза от тайният ти
ъгъл на сърцето.
Какво да сторя?
Спрях да те обичам. ...
  766  12 
Вчера е...
Пръстта ронлива и студена,
а още е октомври.
Трендафилът най-сетне престраши се -
цъфна, ...
  665 
При мен се притаи отново нощта.
Умореното слънце очите си затвори.
Притихна вятърът под старата стреха.
Сгушиха се птичките по зелените клони.
Един след друг заспиват прозорците. ...
  9380 
Предложения
: ??:??