248 556 резултата
Не разбрах аз кога
любовта се превърна в пари,
имот или някакви дрешки.
Кога загуби свойта цена
що таим в сърцето горещо? ...
  695  10 
Времето край теб минава
бързо и като стрела
и за дълго нищо не оставя
освен свойта трайна следа.
А може би за теб ...
  736 
Приятелю, здравей!
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.
Ела, седни до мен ...
  832 
душа пленница
самотница в безкрая
цигулка плаче
красота любов мираж
тъжно безлично днешно
  783 
Подслушах звездите, а те си шептяха:
"С радара невидим тя нека го търси".
Сетивата си моля - дано го открият,
и дните ми в бяло да бъдат обвити.
Уви, и от сергия в пазара по-пълен е ...
  839  10 
Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...
  609 
Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...
  585 
Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...
  723 
Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...
  1057 
Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама ...
  732 
На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват ...
  878  10 
Моя тиха, моя тъмноока,
нощ с надиплени коси,
не прикривай моята посока,
а със лунен лъч я освети!
Не мами с миражи нежни ...
  631  11 
Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми ...
  614 
Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.
  803 
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...
  821 
Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...
  839 
Минаваха бавно дните,
постепенно влюбих се аз,
от невинно приятелство
нещо повече исках аз.
* ...
  782 
Кратък миг, усмивка нежна.
Едни очи прекрасни, снежни,
не можах да срещна, пак и този път.
Мълчи небето и птиците
не пеят вече. ...
  1353 
Капка на овяхнало листо,
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата, ...
  1083 
-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай... ...
  660 
Навсякъде е толкоз
бяло
такава чудна
красота.
Проскърцват стъпките ...
  915  16 
пиано арфа
нежна музика лети
усмивка в очи
  777 
Стотака днеска „чукнах” вече аз
(всъщност повече са, но ги крия),
ама нали жена съм, с младеещ глас
опитвам мъничко поне да прикрия.
Преклонна цифра, добре закръглена, ...
  16747  28 
- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...
  1055 
Баба Нуша…..на крушата

Искам аз история да ви разкажа
кратък филм във стих да ви покажа,
как мойта мила баба Нуша ...
  2300  12 
Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих ...
  579 
Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял ...
  651 
Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам, ...
  740 
виновен си....
за дните пълни със лъжлива наслада,
за мечтите пълни с лъжливи дела,
за сърцето хвърлено в дълбоката яма,
за душата ограбена,от днес до смъртта... ...
  772 
  644 
Помниш ли целувките,
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави ...
  1095 
Полъхът есенен бързо отнася
пожълтели листа от дървото на дните.
Пронизваща мисъл в мъгла кондензира
острите пръски от спомени бегли.
А мъглата във сняг се превръща и пак ...
  801 
Рисувам света върху есенен лист
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи... ...
  644 
Ти чакаш някоя ръка последна
да те изтръгне от живота, от света...
Нима в качулката на вятъра позна
палача свой, над теб приведен!
Но там където бе родено ...
  883 
***
Днес всички гадателки говорят за Вечност,
за Светлина и Любов... а под краката ти
разстилат паяжина - капака към бездната
и учтиво те канят на парти.
И на петите ти става студено... ...
  768 
Има ли нещо по-жестоко от старостта,
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.
Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем, ...
  626 
Има ли смисъл да бягам от това,
което имам до себе си сега,
да правя това,което ми казва страха
и да не допускам да живея за мига...
Има ли смисъл да правя така, ...
  771 
Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди ...
  654 
Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите ...
  847 
С коси,
разпуснати в река,
над мен разстилаш
своето вълнение
и нежна правиш ...
  717  19 
Предложения
: ??:??