248 539 резултата
Приятел аз си имам
романтичен е и мил.
Той е весел и засмян
колкото цял водевил.
И много нежно реди ...
  852  25 
  975  19 
  972  10 
Думите твой - стрели,
пронизващи моите мечти.
Казваш ми сбогом сега:
тежко раняваш моята душа.
Чаках по цели дни, ...
  773 
СБОГУВАНЕТО
Искаш да си кажем сбогом,
да затворим вратата между нас,
да забравим за всичко,
но не мога аз: ти отне сърцето ми ...
  541 
ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ
Не мога да опиша твоята красота,
но аз гледам в твоята душа.
Не гледаш сериозно ти на любовта,
защото не изпитваш изцяло обичта. ...
  680 
Отронва се листо –
отлита си без шум.
Летя. накрая рухна
на стар забравен друм.
Потрепна и заглъхна ...
  612 
Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък ...
  649 
Сребрей омайно лунната пътека –
проправя път към вечността,
проблясва по вълните издалеко
и кротки ги препраща към брега.
Самотна лодчица пресича, ...
  808 
АНТИПОДИ
За да усетим
красотата на деня,
нощта редовно
се завръща. ...
  1101  23 
Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя, ...
  913 
Шепа бонбони и шишета с горчилка
- това ми носи течението
и пия и смесвам
и сладко и горчиво
и мрак и светлина ...
  747 
Унасям се отново
в моето лилаво спокойствие
и някак съвсем естествено
се отпускам и се усмихвам.
Миризмата на кафе ...
  677 
Кафе
Като забравено
във джезвето кафе
гневът ми
някой ден ще прекипи. ...
  763  12 
Свекървата
Думи, думи, думи –
злобни и обидни,
каквито само тя реди!
Да беше тука твоят син, ...
  939 
Планината, поръсена с бели цветя,
изправя гордо чело към небето.
Мъгла е нейната копринена коса,
а камъкът сребрист и е сърцето.
Облякла свойта есенна премяна ...
  652 
Ще те събудя в три през нощта,
но не без причина
и с нокът жесток по гърба
бавно ще пиша моето име.
После дълго с език ще гася ...
  1924  15 
Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода. ...
  660 
Сядам на дървения стол
И нещо изскърцва отдолу
Навеждам се напред
И полагам глава в шепите си
Нещо не е наред ...
  687 
Стената.
Бялата врата.
И в ъгъла
един плакат.
Доколко е свободен там ...
  734  11 
Ей,живот,
защо толкова,
силно мразиш?
С кого си се басирал
дали ще оцелея, ...
  688 
Пусни ме,
пусни ме,
пусни ме,
пусни ме в съня ти,
да се прокрадна. ...
  632 
Тъмни заледени
коридори,паяжини,
оледенели,
влажни хлъзгави
стълбища, ...
  644 
Dear, my love
Do you want a kiss of spring – It’s my new love?!
Do you want a fraud of summer – It’s lying love?!
Do you want a misery of autumn – It’s dying love!?
Do you want a solitude of winter – It’s frizzing love!? ...
  643 
Питай Луната дали болия когато усеща всяка нощ да плаче сърцето ми без теб!
Питай Звездите дали боли ги когато във всяка една търся твоето лице безутешно!
Питай самотната ми стая дали болия я когато без глас слуша писъка ми търсещ теб!
Питай зората дали боли я когато идва изгрева, а тя сама е!
Питай ...
  587 
Играхме с теб игра със смъртта.
Знаеш кой победи.
Помниш ченгето, което пика
върху моята мъртва глава.
Затова, приятелю, без глас сега ...
  1008 
/на сайта, без който не можем/
Скитница небесна си...
Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега - ...
  749 
Зад лика анонимен
мъчим се Човека да открием.
Но какво е анонимността -
бягство от действителността
или зад нея, на кълбо свита, ...
  796  15 
Понякога ти идва да крещиш, понякога се молиш да умреш. Мисълта за начина, по който се убиваш, някак си не иска да се махне... и никога няма да се махне... До момента, в който не бъдеш себе си, до момента, в който не изкрещиш: „Спомените пак се връщат, не искам да си спомням миналото, защото знам ка ...
  954 
„Аз тръгвам …” - каза и излезе
преди да тръгнеш ме прегърна,
а през вратата самотата влезе
живота мой отново тя обърна.
...
  770  11 
П Р О Щ А Л Н О
На баща ми
Мислено се връщам у дома.
Там баща ми може би умира.
Майка ми е с болника сама, ...
  1189  31 
В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи ...
  703 
(акростих)
Дали в живота отново -
И ако не в този, нека е в друг -
Аз ще срещна обич пред мене?
Не зависи от мен, зная, ...
  711  11 
Кой знае колко са хората,
хората със сините очи:
сините очи са най-красиви,
красиви са, и още как?
Те стоплят твоето сърце, ...
  1504 
ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ
В горчилка повила горящата шума,
в целунато утро от първа слана,
тежко се носят последните думи -
есенно вяли в сърце ми слова. ...
  692  14 
Като вятър от мен се изплъзваш,
разтопяваш се като кубче от лед,
стопляш ме, а после ме замразяваш
и ме прогонваш далече от теб.
В мен като стихия нахлуваш, ...
  895 
(и всички, които обичат поезията)
Когато сърцето разбито е,
от болка разкъсано, страдащо,
на стиховете във ритъма
търси утеха, ридаещо. ...
  625  12 
Тъжни очи, усмивка попарена
миг от любов, от спомен измъчващ,
надежда и вяра някога излъгана
и поглед, отчаяние излъчващ.
Блясък и радост, лъчезарност ...
  643 
Днес ще съм лъч от това слънце,
ще се сгуша във теб, до затопляне.
Във очите ти до усмихване, ще занижа
светли нишки от моята искреност.
Ще докосвам лицето ти с ласки, ...
  1020  13 
Безлюдни улици, мрачни опустели,
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена, ...
  720 
Предложения
: ??:??