248 880 резултата
Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...
  355 
Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството насища.
Очите ти пространството обгръщат. ...
  460  11 
любов — усмихвай заревата
сетивата и
сърцата
  160 
Мак ли си на полска нива,
лале ли си от нечия градина?
Горска ягода край пътя, дива.
Червеното страхотно ти отива!
Червената ти рокля толкоз тясна, ...
  775 
...
Без интернет за два-три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
  378 
/на едно новородено ангелче/
Дете, когато се роди
вселената блажено се усмихна
и мигом тя криле ти подари,
по своя път безгрижно да политнеш. ...
  764 
Посрещаме се с хляб и щипка сол,
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...
  474  20 
Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия ...
  769  15 
Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни
мечтите намират крила, висини.
Октомври, усмихнал се, вече е тук, ...
  661  13 
Не искам утре като него
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.
И в старостите има детство, ...
  310 
Бяхме с теб това, за което другите мечтаят.
Бяхме с теб това, за което те не бива и да знаят.
Но бяхме с теб едно, защо вярвах, че сърцето ми не ще остане то само.
За теб мечтаех аз годините наред.
За тази истинска любов мечтаех, не за друго. ...
  394 
Чета и чудя се на някои поети
с дълбоки философии заети.
Докато ги разбереш
можеш да умреш.
или ...
  460 
Звезди сияеха в нощта,
порив трепна в душата,
ти - най-красивата в света,
в мрак ми даде светлината!
И твоят глас като коприна ...
  474 
Баба кара ме да ям.
Все ме тъпче с манджи разни.
За да стана аз голям,
готви ги разнообразни.
Всяка манджа е със сос ...
  716 
Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво. ...
  565  16 
Пале малко бяло,
с тъничко гласче,
в крачола се е спряло,
със зъбки ме боде.
Когато се опитам, ...
  631 
На Асеновград и неговите пазители
на историята.
В капана сте. Предайте се без бой
и може би ще ви оставя живи!
Ний силни сме и много сме на брой - ...
  566 
Разходи се малко в моите обувки
да усетиш бавно как кръвта ти спира.
Стягат ми, че все на място тъпкат,
и в тях, и в себе си не се побирам.
Разходи се из безкрайните баири, ...
  315 
Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...
  373 
Загадката на нашето създаване
Загадката на нашето създаване
едва ли някога ще проумем!...
Дълбаем в микрокосмоса... Надяваме се...
Вселената?... Надничаме и в нея... ...
  348 
Да бъда твой най- верен почитател
сърцето неизменно го желае.
Душата ми чете те и мечтае,
защото аз съм влюбен в теб читател.
Събуждаш в мен любовния мечтател ...
  740 
Славно лято бе при дядо,
без принуда, сърдитни.
Титлата "дете злоядо"
Ванката си защити.
С палачинки за закуска ...
  1751  28 
Сънни гласове на птици
в дълбокото небе на юли.
Разпенен прилив,
облъхва свежест мрака.
Расте, надига се в тревата, ...
  496 
Неуловим
Неуловим, красив и необятен –
дъждът рисува образа ти мил,
Вселената на мене го изпрати,
а той е толкова неустоим. ...
  397 
Докоснали сме се до кръговрата
на всичко, що природата твори.
Разбрахме че смъртта не е разплата,
не е и наказание дори.
Разбрахме, че смъртта не е решение ...
  502  12 
Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
  1245  30 
Минало и бъдеще преплетох
в настоящето да срещна тебе пак.
Пиша ти поредните куплети,
нищо, че погълнат бях в мрак.
Отъпкахме последните години, ...
  523 
От врабченце перо и сълза на самотно гаврошче,
дето всички наричат пройдоха, крадец и гамен,
взех и мъничко цвете, светът ни е толкова лош, че
да го сгрея за миг и усмихна се падна на мен.
Рошав вятър преви до земята чак тънките клони. ...
  411 
Учител — име
свято — тъй наричали
един СПАСИТЕЛ
  263 
В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
  559  13 
Хайде, давай стъпчи гордостта ми в основи
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница ...
  618  12 
И в утрото, преди да се пробудя
От ритъма на твоето дихание...
Не се тревожа, нито пък се чудя
Дали си тук със своето мълчание.
Достатъчно е в себе си да бъда ...
  1824 
И капе от небето тиха скръб
Възкръснала в прозрачни капки.
А лято синьо ти обръща гръб,
Заспивайки с вълните гладки.
"Мой ред е." - смигна ми Октомври ...
  1306 
„Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.”
Днес миналото бясно ме човърка, ...
  787 
Разкриха ме!Натрупал кредити в офшорна зона:
реших срама си с вещи адвокати да прикрия!
Закупих преса,телевизии и глашатай с два мегафона,
за да докажа, че нямам нищо общо със ония,
гдето не плащат данъци!Не движа с яхта елегантна! ...
  508  14 
Закъснялото завръщане...
на Светлата памет на Майка ми
Да се завърнеш в бащината къща
Димчо Дебелянов
Скитане ли ми омръзна?... ...
  221 
Не ще потъне корабът ми, знам...
че сътворих го с искрени мечти.
Той плава в океани и лети
във небесата, и излъчва плам.
Пътува неотклонно все натам, ...
  1345  10 
***
Дали си огънят блуждаещ в здрача?!…
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих. ...
  752  12  25 
Настана вечер, тоест моят час.
Шишето ми е пълно със ракия.
Пържолата цвърчи във свойта мас.
Салата има. Значи пак ще пия.
Цените се покачват, но какво ...
  343 
През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
  1491 
Предложения
: ??:??