248 878 резултата
Не ме гледай, очите ти са празни,
не съзирам в тях искри,
аз съм в пламъци израснал,
така и ще си изгасна - жив ...
Защо си ми - имитация на любов, ...
не съзирам в тях искри,
аз съм в пламъци израснал,
така и ще си изгасна - жив ...
Защо си ми - имитация на любов, ...
617
2
2
386
На птиците ми есента
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти ...
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти ...
475
3
8
На село
Ще дойда пак на село, при Сухата река,
при мойте тополи и спомена за някога.
С уханието на окосена трева и на роса.
ще посрещна с усмивка деня и малко тъга. ...
Ще дойда пак на село, при Сухата река,
при мойте тополи и спомена за някога.
С уханието на окосена трева и на роса.
ще посрещна с усмивка деня и малко тъга. ...
274
1
Парещи спомени докосват ме още.
Неотронени сълзи будят ме нощем.
В ума си рисувам една и съща картина,
онази от момента, в който замина.
А някога телата топяха се в страст. ...
Неотронени сълзи будят ме нощем.
В ума си рисувам една и съща картина,
онази от момента, в който замина.
А някога телата топяха се в страст. ...
740
5
3
Тъгата ми дава сила да пиша,
мале колко е красива само виж я,
нямам думи да я опиша.
Пропадам в киша,
тя е недостижима, ...
мале колко е красива само виж я,
нямам думи да я опиша.
Пропадам в киша,
тя е недостижима, ...
379
2
317
ТЯ: Така се притеснявам, отче мой!
Да ми помогне няма просто кой!
Откакто Графът е далеч оттук
светът ми промени се, стана друг!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той ...
Да ми помогне няма просто кой!
Откакто Графът е далеч оттук
светът ми промени се, стана друг!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той ...
1390
3
16
Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине... ...
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине... ...
857
5
21
Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...
349
2
9
Лулата на мира дими
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци ...
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци ...
1113
4
14
***
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...
352
Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
540
3
15
Чума, късам си косите,
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки, ...
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки, ...
551
4
Обещания - измами,
мизерия, разврат...
суета, семейни драми,
насилие, подземен свят...
Самотници сме всички ние, ...
мизерия, разврат...
суета, семейни драми,
насилие, подземен свят...
Самотници сме всички ние, ...
741
2
12
Къщата голяма, пуста,
като оазис е за мен.
Редя я, глася я – напусто,
самотник съм аз наранен.
Редя я, глася я – напусто, ...
като оазис е за мен.
Редя я, глася я – напусто,
самотник съм аз наранен.
Редя я, глася я – напусто, ...
362
2
Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
1351
9
16
Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...
790
1
5
Ето - мене силно ме боли,
че умен човек се продава,
че на пари не може да устои,
вместо в СУ да преподава.
Ей това е - нямаме морал, ...
че умен човек се продава,
че на пари не може да устои,
вместо в СУ да преподава.
Ей това е - нямаме морал, ...
695
1
Искам да видя душата си гола,
в тайнства обвита и звезден разкош,
с теб да достигна до свойта Голгота,
а вятърът с писък да спре в полунощ.
Искам очите ти да ме прочитат, ...
в тайнства обвита и звезден разкош,
с теб да достигна до свойта Голгота,
а вятърът с писък да спре в полунощ.
Искам очите ти да ме прочитат, ...
416
1
Препускат спомените, като оживели,
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща ...
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща ...
913
2
9
В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...
592
4
23
Прозорецът ми е цветна картина.
с есенен пейзаж, но… жив.
Оранжево и златно преливат
в красив абстрактен мотив.
А в щрихите, едва доловимо, ...
с есенен пейзаж, но… жив.
Оранжево и златно преливат
в красив абстрактен мотив.
А в щрихите, едва доловимо, ...
284
2
Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
1179
2
13
Жрица
По нежната традиция
целуна ли те... Вече
бъди Жена и Жрица –
за цялата ми Вечност!... ...
По нежната традиция
целуна ли те... Вече
бъди Жена и Жрица –
за цялата ми Вечност!... ...
301
Всяко докосване е блян,
всяка целувка – жар.
Всеки поглед ме влудява,
всяка усмивка размечтава.
Всяка мисъл е мечта, ...
всяка целувка – жар.
Всеки поглед ме влудява,
всяка усмивка размечтава.
Всяка мисъл е мечта, ...
788
Налива нектар в очите ти лятото,
по лицето с уханни вълни,
разпуква плод благодатен,
в цвета на узрял кестен див.
В пожара стихиен на вятъра, ...
по лицето с уханни вълни,
разпуква плод благодатен,
в цвета на узрял кестен див.
В пожара стихиен на вятъра, ...
480
289
Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...
665
2
3
Игра, в която ние сме играчки,
до изборите има само крачка,
на сляпо крачка, полет в щедра яма,
изкачване с романтика на драма.
Лъжите мазни, слети с пазарлъци, ...
до изборите има само крачка,
на сляпо крачка, полет в щедра яма,
изкачване с романтика на драма.
Лъжите мазни, слети с пазарлъци, ...
311
2
И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...
444
1
5
Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...
977
6
10
Къде си ти? И хиляди непитани въпроси
Що душата ми нуждае все да носи
Макар да чувствам, че наистина те има
Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима
Макар че смях и песни все след тебе тичат ...
Що душата ми нуждае все да носи
Макар да чувствам, че наистина те има
Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима
Макар че смях и песни все след тебе тичат ...
389
1
Неделя сутрин. Не бързам за никъде.
Едно ми е такова… мързеливо…
В полусън, на топло под завивките
усмихвам се през миглите сънливо.
Сънят поседнал е, преди да тръгне... ...
Едно ми е такова… мързеливо…
В полусън, на топло под завивките
усмихвам се през миглите сънливо.
Сънят поседнал е, преди да тръгне... ...
337
2
Във Виолетовата вечер
(фентъзи́)
С чар и с не́га ме привлече –
с екзотична красота́...
С Виолетовата вечер ...
(фентъзи́)
С чар и с не́га ме привлече –
с екзотична красота́...
С Виолетовата вечер ...
578
1
Тихите дни и тихите нощи
запълват живота ми
още и още.
Самотните дни и самотните нощи
вгорчават живота ми ...
запълват живота ми
още и още.
Самотните дни и самотните нощи
вгорчават живота ми ...
272
Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...
488
4
5
Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние ...
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние ...
1871
5
12
В поникналите стръкове пшеница,
живее банда щури слънчогледи,
слънцето възкръсваща е птица,
а облаците на небето разногледи.
Kато всички тичам по земята, ...
живее банда щури слънчогледи,
слънцето възкръсваща е птица,
а облаците на небето разногледи.
Kато всички тичам по земята, ...
540
1
10
МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
261
3
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
