248 878 резултата
Подканва с гегата пастирът
и не брои, дори в егрек
и държеливи, не умират,
овцете. Дупка на геврек,
са обещанията празни, ...
  306 
Златее ведър
Есенният минзухар —
На обич щедър
  439 
...
Живота ми как ще стигне,
насладата пълна да вкуся?!
Искам, Господи, дай ми-
повечко време за приключения! ...
  358 
Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
  352 
Ще преспя със тази мисъл - без прегръщане,
преглъщам опита ти за обичане. По философски.
Сбогувам се с причините за връщане
на всеки жест на доброта. И слагам точка.
По стипчивия вкус на залеза, ...
  770 
„В свят на принуда...“ —
изригна роб — „... роб съм и
как да прокопсам?...“
  312 
робство се налага с тояга
алтернативно:
робство се с тояга налага
...................................................
традиционни ритмики: ...
  230 
***
Продаде ли парченцата надежда,
за да си откупиш болката? -
Разменям ги за още тишина!
  447 
Дълбоко в дивия букак
сред храсти гъсти, влажен мрак,
растяха в хаоса неподреден
габър, ясен, бук и клен.
Встрани от тях леската мила ...
  490 
Питаш ме защо си тръгнах
и затръшнах твойта врата,
оставих в сумрака на къщата,
обезкръвената ти душа.
Беше моето малко момиче, ...
  440 
Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега. Христофор Колумб
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...
  788 
Не се научих да прощавам,
в мене явно се таи омраза.
И станах безсърдечен, даже жалък -
пасивен ми е вече календарът.
Защото дните не минават. ...
  575 
Детски плач раздира слуха ми
тъй немилостиво,
из дълбините на невинната душа
извира този плач -
страдание от другото страдание, ...
  572 
Когато плача, знам, звезда
изгрява ярко на небето.
Когато смея се – сълза
се стича бавно по лицето.
Защо подобно в кръстопът, ...
  364 
葉が落ちています.
疲れた雲
空を隠す.
静かな風がささやく
田んぼの上. ...
  725  10 
Кажи къде е любовта?
Дали ще се завърне тя?
Дали ще върне радостта
след урагани от тъга?
Дали ще я позная аз, ...
  561 
И ако имам много да разкажа
какво навярно се е случило
и как издухан е паважът
от нищото, което е получено,
тогава ще покажа примери ...
  615 
Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
  295 
Единадесет творби, десет от тях – сонети. Публикувам ги на едно място, тъй като има последователност. – Бел. авт.
ТРЪНСКО
Споменът безкрайно да извира
често молят моите уста.
Мостчето, покоят, свежестта, ...
  1235 
Идваш в дома ми
Чукаш на вратата
Не казваш "Здравей"
а директно ми се нахвърляш
Целуваш ...
  935 
* * *
Око на тигър
Жълто кехлибарено
Смъртта те дебне
* * * ...
  735 
Тази сутрин кака Минка
реши, че ще си прави снимка.
У Фейс-а профилна да качва,
че лайковете да покачва.
Нали сега е тъй модерно ...
  569 
Тя имаше плитка от дълга коса
която земята почти да достига.
И сутрин я миеше с капки роса,
лъч слънчев след туй да я сплита.
Отминаха дните на младостта, ...
  889 
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана, що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае като свредел. ...
  483 
Животът ми е низ от детелини,
от редките... със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете си ревниво ...
  381 
***
Там, където звездите угасват
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...
  529  13 
Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания, ...
  1429  14 
Беше вечер...
Бе́ше вечер... Бе́ше лято...
... Бе́ вълшебството: Жена!...
Стелеше се над земята
гаснещата светлина... ...
  503 
Простелем взгляды с бахромой ресниц
По чистоте соития небесной
И отразимся наклоненьем лиц,
И поразимся близости телесной…
Пусть тот, кто нас увидит свысока ...
  2507 
Завръщам се София, завръщам се..
С мъка те напуснах, породено от разходи и безделие.
Завръщам се София, завръщам се...
С нови сили и борбен дух, не ще се откажа вече.
Завръщам се София, завръщам се... ...
  542 
чутовно богат
си — любов колчем твоят
е сърцезаряд
  383 
България – земя на безсмъртни, славни прадеди,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Левски,
Райна княгиня и Ботев роди и за Балканджи Йово
и хубава Яна бял олтар сътвори, тази земя древна, ...
  451 
В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...
  372 
Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло!
Млад поет съм – сълза върху длани желани ...
  549 
Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...
  296 
Не ти вярвам, Ракел!
Не ти вярвам, че нашето детство
беше сиво и грозно, като очна протеза
на застреляна птица!
Не ти вярвам, ...
  732 
Слънцето е залязло,
денят вече го няма,
но смехът ни остана.
Разбито ни е сърцето,
но имаме малко лепило. ...
  355 
Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
  1453  14 
Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща. ...
  399 
Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение, ...
  432 
Предложения
: ??:??