20 538 резултата
ОТКРОВЕНО
В миг
се взрях
в душата –
в своята зла, ...
  601 
И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят, ...
  264 
Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна, ...
  568 
Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...
  380 
На този свят е всичко суета
Накрая си отиваш, както си дошъл- със нищо
И просто ще изчезнеш във пръстта
от която си създаден и орисан
Бог вложил е във теб душа ...
  1154  10 
Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...
  606 
Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...
  678  13 
/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
"Кажи ми, днес направи ли добро?
Едно дърво в земята засади ли?
Изграждал ли си някога гнездо?
Животно в безизходица спаси ли? ...
  404  12 
Отговорност е, когато ти се грижиш за земята.
За родителите, за децата, даже за цветята.
Отговороността не пита, идва от сърце.
Ти си знаеш, нещо отвътре те влече.
Отговорност е, когато работата ти върви, ...
  266 
Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
  1030 
Харесва ми, след дребни мелодрами
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...
  858  14 
Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
  353 
Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...
  663  13 
Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
  942  16 
Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
  383 
Казвам: "Здравей!"... не само на петъци,
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти, ...
  804 
Навярно ни грози безсмислие
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...
  2066  32  62 
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
  455 
Всяка твоя стъпка е плам.
Всеки жест е огнена лава.
Всеки твой поглед как покосява...
Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.
Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна. ...
  390 
За страховете и бедите.
За пепелта в развалините.
За краха на съвестите и мечтите
и за бесовете в душите.
За странството и парите. ...
  460 
Чадърът ми под слънцето сияе
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...
  1204 
Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба, ...
  1068 
Изтръпвам като чуя химна на родината,
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома ...
  498 
Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...
  491 
Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...
  360 
Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...
  531  10 
В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...
  579 
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
  1207  15 
Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
  342 
Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
  344 
"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
  330 
Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...
  216 
Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
  270 
За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...
  713  10 
Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
  407 
Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...
  401  10 
Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
  555 
Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
  367  10 
Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
  490 
Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините, ...
  416 
Предложения
: ??:??