9 557 резултата
9 / ГИМНАЗИСТ
/Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа. ...
  425 
Какво от туй, че нямам си венчило,
щом посветих се на Отечеството мило,
щом в студ и пек из краища пътувах
и даже нощем пътища сънувах
и хиляди лица и чужди болки ...
  1271 
Боклука говори за теб.
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...
  634 
Коледа е!
Празнична, тържествена, изпълнена с надежда.
По цялата земя празнуват този зимен ден,
обвит с вяра, чистота и снежната одежда,
защото Исус Христос на него е роден. ...
  884 
Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...
  581 
Народът на думи въстанал
наля си пореден стакан.
Да бъде пиян не престана –
в пусто очакване взрян...
А някъде в минало славно ...
  627 
Те мечта са за мнозина –
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...
  522 
Нощта да докосна със длани.
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата, ...
  607 
Коледа е!
Празнична, тържествена, изпълнена с надежда.
По цялата земя празнуват този зимен ден,
обвит във вяра, чистота и снежната одежда,
защото Исус Христос на него е роден. ...
  855 
Моя родино! Татковино и огнище силно,
в моят свят светилото ми сгряваш милно.
За твоят топъл огън днес живея и милея
и своят вечен порив да скрия не умея!
Живееш в мен, като вкус на хляб омесен ...
  789 
Идете си
Безумна съм, различна съм,
такава ме помнете.
С лъжите не свикнах.
Горда съм , да! ...
  577 
Какво пък?! Връщам ви ключа.
(железния, не този за сърцето)
Няма вече да мълча!
Калинките събирам (в чувал),
нарамвам и щурец - заспал. ...
  668  11 
Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...
  576 
Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...
  535 
Повеля бащина...
Заръка майчина...
Това ни води
... през дните ни напред...
и с любовта с която ни закърмят... ...
  717 
Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам. ...
  497 
Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен, ...
  578 
Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна. ...
  596 
Денем и нощем работи машината,
смазана плътно с бензин и бълвоч -
храчи бетон и метал по родината,
гълта дърво след дърво.
Тумор асфалтен - расте от несгодата, ...
  718  19 
за харни неща
се бори и ги зове
„захарни неща“
  691 
Купон при Хари продължава,
да ви гощава - обещава...
12.11.2017
Класическият пенсионер
Този пенсионер е като плод узрял ...
  5199  23 
We live in interesting times ...
Sitting on the back seat.
The world is full with awful crimes...
And everybody tries to cheat.
The Press is pouring us with news ...
  1508 
На моя син
Благодаря ти, Боже, от сърце!
Надеждата отново в мене върна!
Дари ме с рожба! С хубаво дете!
И мъката във радост ти превърна! ...
  611 
Искам да съм
Аз искам да съм европеец.
Не искам да съм ксенофоб,
еснаф да съм и черногледец,
да търся с пушката си лов! ...
  355 
Листата падат бавно... без теб
обичам те за всичко което си ми дала
ти от мен направи малко по-добър човек
обичам те... не го приемай със досада
Листата падат бавно... и неумолимо ...
  1641 
Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса ...
  1780  12 
ИЗГНАНИЦИ
Автор: Генка Богданова
Земьо, земьо, моя родна земьо,
моя радост, моя черна мъка!
Как да те оставя, мила земьо, ...
  986  11 
Писател…
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди… ...
  1756  12 
Доста се биха в гърдите,
че носят промяната през ноември,
гюрултията беше голяма,
както през някогашния септември.
Но не стана по-различно от това, ...
  554 
Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...
  1879  18 
Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато, ...
  2032  16 
Селянка съм проста, но увряла:
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден... ...
  1351 
Отворете вратите, Господá!
Навън ръкомаха
озверяла
изгладняла
преболяла ...
  648 
Къщите ни опустяха
Във село къщите ни опустяха,
заключени сега стоят!
Напуснахме го! Други пък умряха!
И селото изгуби плът! ...
  1188 
Една любов, която е високо
и всичките злини ще победи.
Ще бъдем ли чедата на доброто,
което в сърцата ни крещи?
Листата пожълтяха. В двора златен ...
  505 
Уморен съм вече от въпроси
от типа: кога?, къде?, защо?
И не искам мисъл да ме носи
там, към къщичката без просо.
Знам как хляба днес се получава, ...
  602  10 
„Аз съм прасе всепризнато!“,
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“, ...
  583 
Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива. ...
  537 
Малките неща
Малки камъчета са онези,дето
преобръщат и кола на равно...,
а в живота, малките неща, където
правят сладкото горчиво и отровно!! ...
  1610  15 
"Има какво да ядат "..."
Реплика на същия... на
забележка на журналист,
" ... че хората в България
вече няма какво да ядат." ...
  867 
Предложения
: ??:??