ГОСПОД МЕ ОБИЧА

Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва...

А небето се е свлякло ниско – толкова, че мога да го стигна,
щом изправя торс, върхът на кръста гладката повърхност му раздира.
И заплаква някой жално Горе, през отвора плисват съ́лзи мигом,
(сигурно е мама, впрочем) но вървя напред, в дъжда. Не спирам!

Мамо, не ридай! Не ме оплаквай – жива съм и здрава горе-долу.
Имам още път, но ще се справя... Знаеш твоето момиче гордо.
Тръните в петите са протези – верую да стъпвам с хъс и воля.
Господ ме обича много, мамо! Затова ме ýчи на упорство.