Синьо.цвете
107 results
Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...
  847  15  46 
ТИХО НИЩО
По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава… ...
  1506  11  16 
Повярвайте ми! Нямам нищо общо.
Не я докоснах с малкия си пръст.
Залитна и в нозете ми злокобно
се свлече след хроничен земетръс.
Не зная как. Напусна ме, когато ...
  547  41 
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе! ...
  1324  12  22 
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
  1953  12  10 
Из дневника на баба Мара Снайпериста
(на пенсионера Страти)
Съседи и съседки мои мили,
"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),
да ви доложа как почти насила ...
  399  24 
...И хлябът ще се пръска на стотици мълчания, когато е прегърнат... Петя Цонева
След теб ще бъде тихо. Много тихо.
Смехът ти ще се пръсне на стотици
мълчания*. И парещият вихър
ще кипне сол под крехките зеници. ...
  475  12  22 
Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...
  749  12  32 
Един квартален рицар се опи
от блясъка на древните поети.
Меракът за дуели се стопи.
Решението мигом беше взето.
Наточи меча боен до писец - ...
  1247  18  88 
КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...
  2393  10  17 
В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
  762  12  24 
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  1875 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  735  15  18 
Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята, ...
  609  15  20 
ЗЕМЯ НА АНГЕЛИ
/Посветено на всички дечица, които завинаги ще останат такива/
Никой няма да стане голям.
И оттук ги изпращаме същите –
през геврече със златен сусам ...
  3025  11  12 
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
  2066 
Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...
  2511  10 
ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...
  2200  10  22 
ИЛЮЗИЯ
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само. ...
  1187  12 
ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...
  2688  11  21 
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
  1480  28  29 
Когато Ирен ме дръпне за плитките! 🙂
За Иренката ми!
  1788 
Сбор на Архангеловден
Добре дошъл, Архангел Михаиле,
но мисля, че си хванал грешен път.
Човек душа под нокътя си свил е,
освен това – душите тук са кът. ...
  1619 
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...
  1015  16  22 
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
  877  15  24 
Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...
  1018  18  39 
Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...
  1100  10  43 
Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...
  765  18  20 
  1161 
Несъмнено отново съм скарана с Господ
и директно му връчвам пищов. Без дуел!
Ще поканя небесната свита на гости,
да освирка размирната, преди разстрел!
Тази вечер разчиствам и сетната сметка. ...
  877  15  31 
  1980  17 
ВЯРА ЗА ЛЕТЕНЕ
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти. ...
  2410  20 
Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  2343  11  15 
> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...
  1472  28  42 
Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
  2035  14  23 
За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...
  816  17  17 
ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
  1972  14  20 
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
  916  21  30 
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
  1227  24  50 
РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...
  4314  14 
Random works
: ??:??