Не че дъжд из ведро от небето потече,
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че
проясни се за миг и наясно сме вече:
под чадър на каре с изпочупени спици
кой ти търси небе за светци и светици?!
Знам, че нищо не знам. И ми става по-мътно.
И отсам, и оттам, и в средата на пътя
някой беше вървял преди нас в тази киша,
беше взел, беше дал. И си беше отишъл.
И вървим под ръка, и пред мен се изцежда
твоят мокър ръкав - мойта капка надежда.
Ей сега ще речеш, че е много дъждовно
и сред пътя ще спреш да си гледаш часовника
Автор: Галена Воротинцева
Прочит: Мая Нарлиева
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Познавам и Галена, и Иван, на който е посветено това стихотворение, и теб, синьо цветенце, макар че още не сме се видяли в жива среща. Мисля си, че сте толкова различни, но ви е обединила силата на поезията, затова поздравявам с възторг и трима ви!
Радвам се, че ви има и мога да ви нарека мои приятели! Бъдете живи и здрави, вдъхновени и вдъхновяващи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.