beytula_bubu
103 results
Днес се сетих за теб и за красивите ти коси, в които се оплитаха мечтите ми.
Време отмина, но не успя да заличи спомените златни...
Другите не можаха да запълнят мястото ти в онзи ъгъл на душата.
Следите ти още стоят пред вратата, от която друга не е влизала.
A си мислих, че ще забравя онези твои кр ...
  1144 
Празен лист, върху който искам да рисувам с чувства.
Да се получат онези образи, които да разпалят парченцата страст...
Да се превърне въгленът в жар, за да изгоря в любовта...
Но разбрах, че душата ми не принадлежи на теб.
Не се разливам като вода, която да утоли твоята жажда. ...
  1504 
Нежни думи, красиви погледи, мълчание в нощта...
Появяваш се в съня и се преплитат две тела.
Нежността се превръща в груба игра...
Вече не съществуват правила.
Събуждам се сутринта напълно сам. ...
  677 
Виж, отново плача за съдбата несправедлива...
Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.
Търся лек за разбитото си сърце...
Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?
Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори? ...
  517 
Пръстите ми нежно докoсват твоята душа и от мен се ражда светлина.
Новият живот облял е сивотата и са се родили цветове.
Нюансите на любовта те объркват в действителността.
Става сложна поезия, която те кара да напишеш всичко онова...
Заставаш пред огледалото и виждаш неподозиран образ. ...
  1127 
Не се обръщай никога назад, че може да прогледнеш истини невиждани. Не се обръщай никога назад, че може да се разколебаеш дали да продължиш напред... Не поглеждай слънцето право в очите, че може да ослепееш от ярката светлина.
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...
  3459 
Усмихни се...
Нека твоята усмивка изгрее като слънце в душата ми.
за да разтопи всичко в мен и да започне новият ден.
Само теб искам да виждам, когато се ражда денят.
Само теб да чувствам в нощта... ...
  794 
Tи искаш любовта да е само твоя...
Искаш да я притежаваш... искаш да съм само твой...
За изневяра ставаш убийца, без лице и душа...
мракът те затваря в тъма.
Искаш да пронижеш сърцето ми със страстта... ...
  805 
Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще ...
  862 
ТРИТЕ СВЕТЛИНИ...
ПОСВЕТЕНО НА Мариета Вълчева, Вилдан Сефер, Светла Стайкова!
Вие сте онези три светлини, които светят в мрака.
Красивите ви нежни пръсти са тези, които нанасят щрих в душата.
Денят започва и свършва с онези златни думи... ...
  608 
Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.
Дъждът, който изми онези кървящи рани...
Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.
Тогава разбрах колко много струва човешката душа.
Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа. ...
  662 
СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...
  1024 
Времето сякаш е спряло, а погледът ти вцепенен разбива моите мечти.
Истината разбива моите илюзии и се ражда реалността.
Пада една малка сълза, нека е за теб...
Дано падне върху устните ти красиви.
А онези празни думи нека са предтекст за любовта. ...
  580 
Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, о ...
  1069 
Млъквам, защото няма какво да кажа пред самотата... само стоя и се оглеждам в празнотата... Слушам полъха на вятъра, който ме гали и брули и продължавам срещу него да вървя по пътища незнайни... Скитам се със странната си душа, хванал с ръцете си времето и внимавам да не изтече... но то си тече, кат ...
  939 
Вълните отмиват греха... сърцето стене за любовта...
Грях ли е да обичаш без граници и да забравиш себе си?
Ти, онзи образ, който ме направи грешник пред Бог...
Онази лудост, която бушува като морето...
Нима ще забравя живота, за да се докосна до теб? ...
  808 
Oтново онази завладяваща усмивка на лицето ти...
Отново смаян без дъх на ъгъла стоя с онази празнота...
Ти се усмихваш и разтапяш онзи лед в мен...
Поемам глътка въздух и продължавам напред сам.
Вече нямам посока, нито пътеводен знак, а загубен вървя... ...
  589 
Без думи...
Отново без думи на прага сам стоя, моля се и плача...
Сълзите ми се стичат в душата, а сърцето мълчи...
Вече няма какво да каже след чувствата дълбоки...
Наказание ли е това или благодат - тази силна жажда за любов? ...
  624 
Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без п ...
  1014 
Вечността се е изляла върху мен, чакайки пътя, който да поема. Нямам посока, но слушам сърцето си, което ми шепне... чакам телефона да звънне... звънят неподходящите хора. Аз чакам онази любов... липсва... Надеждата се е смотала... а самотата ме е изронила... чувствата ми се бият за власт... жаден с ...
  1006 
Нова кожа
Старата си кожа, ще сменя с нова и ще се родя в друга реалност.
Знам, новото начало ще изплува от спомени стари...
И в змия ще се превърна, за да се отърва от старата си кожа...
Няма да хапя, но ще пълзя в ръцете на любовта... ...
  601 
Последният зов на душата, която търси...
Търси без ограничения, без правила...
Търси любовта...
Тъгата, отчаянието и темпото на сивото ежедневие...
Класика в жанра на моя живот... ...
  619 
СЪН
Вечността е моя, особено, когато заспя.
Сънят ме отвежда някъде другаде.
Там, където няма време и граници.
Там, където съм свободен и летя. ...
  621 
Дъхът ти отново спира, когато ме погледнеш.
Моят - също, когато се доближа до теб.
Всичко в мен спира и се ражда онова ново начало...
Нов живот, в който аз съм прероден и не самотен.
Бъди началото, което няма край. ...
  663 
Болката
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...
  945 
СНЯГ
Първият сняг заваля и покри с нежно бяло цялата земя.
В моя свят навлезе красотата...
Снежинките се струпаха върху сърцето ми и го пречистиха.
Очите ми измити от сълзите, засияха в очакване... ...
  717 
Красиви са думите, които ми подари...
ТЕ ми вдъхнаха живот, който беше замъглен от обстоятелствата на съдбата.
Твоите ценни думи, които нежно докосват сърцето ми и правят чудеса...
А най-голямото чудо, което е необяснимо си ти, твоите очи...
Погледни... животът кипи... ти се наслаждаваш на моите очи...
  5665 
Докосни...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи... ...
  1041 
Любовта е толкова близо до теб, защо не я докоснеш?
Тя е в твоето сърце, защо не я усетиш?
Сърцето ти мълчи, защото обича, а любовтта е няма...
Доближи се до мен, за да те докосна и ако трябва, нека се загубя в теб.
Загубен съм в самота и объркан в тази пустиня на живота. ...
  691 
Eдин миг и любовта отмина. Спрях се и се замислих... Задавах си въпроси,
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
  1066 
Когато твоят поглед падне върху мен, изгарям.
Когато ме докснеш, изтръпвам, а когато проговориш - онемявам.
Всичко в мен трепти от красивите ти очи, в които се загубвам.
Не искам да умра, без да преживея онази изпепеляваща любов с теб, а всеки път умирам, когато усетя, че не си до мен. Ти и твоята з ...
  733 
Лудостта те обзема и чувстваш как кръвта ти кипи. Обземат те топли и студени вълни и ти си някъде извън реалността, ти си в еуфорията на своята душа, погълнат от любовтта и страстта, завладян от нечия красота. ПОГЛЕДЪТ ТИ ТЪРСИ ЖАДНО, търси поглед жаден... Ти отново ме обземаш с онова странно излъчв ...
  1202 
Изгря слънцето след мрака на душата, полетя сърцето в тишината.
Крилата ми някой счупи, но други се появиха...
Океанът от мечти преля, а аз някъде на дъното стоя.
Гледам в себе си да се родя сам и чист като роса.
Животът ме омърси до кости, но душата ми не успя. ...
  585 
Ти ме гледаш втренчено, а аз виждам жаждата в очите ти, пропити от онова завладяващо чувство, да се наситиш на любовта. Ние говорим, а ти пушиш последната си цигара, може би последната, с която те виждам, защото усещам как се отдалечаващ от мен. Животът ни разделя, съдбата ни дарява с последна усмив ...
  952 
И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си... ...
  1460 
Времето лети и с него аз се движа, летя по необясними пространства.
Виждам лилава светлина, обагряща крилата ми. Летя в самота.
Tолкова много различни пейзажи ме отварят в пустота...
Виждам красотата...
Пеперуди, накацали по мене, ме извисяват над земята. ...
  736 
ПУСТИНЯ
В пустинята се ражда мистика и вятър.
Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.
Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.
Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна. ...
  1079 
O, вдъхновение мое, ти не си мое.
ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.
ТИ си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.
Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.
Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е ...
  561 
Думите са непосилни да опишат онова, което сърцето чувства.
Словата са дрехите на мислите и чувствата, които трептят в нас.
Непосилни сме пред обичта, когато идва вътре от нас.
Без думи и емоции оставаме, изгрява само светлина.
Мъдростта пуска корените в душите ни и от там се раждат мислите ни. ...
  628 
Две странни души
(посветено на Sirius)
Двама странника се срещат на прага на самотата.
Две различни съдби се преплитат в думи.
Ражда се поезията, даряваща светлина. ...
  532 
Random works
: ??:??