Още те чакам! Колкото и каквото да ми струва това. Знам, трудно е, но…..Съдбата това ми отреди. И днес да бъда облечен от мисли в минали спомени. Безмълвен, с натежени клепачи тихо и кротко да легна. Още една нощ завит с одеяло от неизживяни моменти.. И така сгушен, тъжно да заспя с притворени очи, очаквайки утрото. Онова, което отново ще ми припомни, че трябва, трябва още да чакам. Всички факти говорят, че моментът още не е настъпил. Онзи, в който желанието и мечтите да се случат точно в действителността.

  Отново ми шепне Търпението :

     - Почакай! Остана още много малко - каза ми то!

 А аз му отвърнах:

     - Ах, само колко исках! Колко исках, днес да не заспивам.  Как няма да ми се наложи да обличам тези мисли и не бъда завит с това одеало. Исках тази вечер да остана с отворени очи и да дочакам, желания гостенин. Да зърна погледа му, да чуя гласа му. Желания гостенин, с мисълта, за който съм заспивал нощем и събуждал сутрин .Този, който тихо и кротко да влезне и да ме прегърне. Като свали миналото от мен и завие с топлината на душата си. Отваряйки една нова страница от моя живот.

    - Ще дойде, вярвай в това! Заспивай, днес ще бъде така. Но утре, другиден… ще дойде денят, в който всичко това ще ти се случи- каза ми то!

    - За това, не спирай, продължавай да чакаш! Колкото и каквото да ти струва това. Вярвай в него и миг не забравяй, че то ще ти се случи! Това ще бъде твоята награда, която с времето си я заслужи.

   И така заспах- очаквайки те. Без значение къде - в съня, или реалността. Важното е, че си в моя свят!