Хей, здравей!
Извини ме, че така се обръщам към теб, но всъщност това няма значение! Може да си всеки - Петър, Мария, Ваня или Стоян... който и да е. Така или иначе си човек, а това е най-важното!
Искам да кажа нещо, споделя за две, три... пет минутки.
Хей, всичко това го правя безпричинно - не искам нито да ми благодариш или да се чувстваш длъжен за нещо. Приеми го като послание, което бих искал да изпратя - навън, към Света. Като ехо, което случайно можеш да чуеш.
Позволи ми да ти пожелая нещо - безпричинно, ей така, от сърце!
Бъди жив и здрав и много щастлив! Продължи напред - да гледаш, вярваш и мечтаеш! Върви смело, с отворено сърце и душа! Раздавай, недей щади топлината и любовта, която е в теб! Ти си богат - защото притежаваш, чувстваш и желаеш! Ти си Истински, защото си свой собствен оригинал, а не копие на някой друг!
Хей, не спирай! Този, който трябва - той ще те чуе, разбере и отвърне. Защото и той като теб е преминал през всичко това. И е спечелил, единствено защото не се е отказал.
Знам, страхуваш се! Боли - когато си наранен и предаден, когато веднъж си паднал. Да, така е... но си помисли. Как можеш да разбереш кое е хубаво, ако не си преживял лошото; как можеш да познаеш и откриеш любовта, ако не си преминал през болката и тъгата?! Как можем да oсъзнаем какво искаме от живота и как да бъдем щастливи, ако нямаме база, на която да сравняваме?!
Затова, отвори прозореца - онзи там, зад който си се затворил. Онзи, през който гледаш... мъничкото изпотено стъкло, пропито със сълзи, извиращи от теб. Избърши ги, отвори очите, сетивата си. Протегни смело ръце напред, почувствай чистия въздух, който ще нахлуе в теб!
И не забравяй - животът те обича! Обикни и ти него - повярвай, усмихни се!
Така ще продължиш да излъчваш - навън към Света. Там, където някой ще чуе твоето ехо и отвърне... някой, който ще те познае!
© Сед All rights reserved.