Обичам да пия кафе -ароматно, силно, сладко.

С годините вкусът ми към кафето се промени. Като дете пиех инка с мляко, после и без. Пиех по-слабичко, дълго, със сметана - течна или суха. Пиех и нес-кафе в голяма чаша с порядъчна доза суха сметана и захар, почти като капучино. С течение на времето обаче започнах да предпочитам еспресо - винаги със сметанка течна и кафява захар. Пиех кафе един път вкъщи, веднага след като се събудя, след това на работа и следобеда задължително още едно. Следобедното вече ми се случва много рядко. Просто не ми се пие. Към момента обаче предпочитам късо еспресо с 3 пакетчета захар, по възможност "Лаваца" или "Илли", не слагам мляко или сметана.

Обичам да пия кафе - ароматно, силно, сладко. Първото нещо, което правя, след като отворя очи, е да се запътя към кухнята, да пусна машината и да си направя едно кафе. Колкото и време да се опитвам да се разсънвам, докато не пия кафе, все ми е заспало и уморено, чак някак некомфортно. Но още с отпиването на първата глътка имам чувството, че в кръвоносната ми система се влива живителна, позитивна и усмихната енергия.

Но както повечето неща в живота, когато правим набързо или нямаме избор, пием разни случайни кафета от автомати или в долнопробни кафенета и чак си развалям настроението, вместо да си го подобря, както би сторило едно истински добро кафе. Остава блудкав и горчив вкус, стомахът ме заболява и разбърква, и чак ми се гади. С течение на годините отбирам кафето, което пия. Предпочитам да не пия, отколкото да ми стане зле. Както бих перифразирала известната фраза: "Животът е твърде кратък да пием лошо кафе" (вино) и бих допълнила: "... и да се занимаваме с глупави и злобни хора, да се опитваме да променяме, да търпим безгранично... Все пак има невъзможни неща... Не трябва да си губим времето".

Едно такова невъзможно или почти невъзможно нещо ми се случи онази сутрин, когато се опитвах да си направя кафе.

Гледам с мерак новото пакетче мляно кафе и си мисля наум, как ми е интересно да го опитам и дали ще ме изненада приятно или неприятно това малко черно нещо. Пускам да загрее кафе машината и в това време слагам в цедката желаното от мен количество, завъртам ръчката, натискам вече зачервилия се бутон и тръпна в очакване. Секунда, две, три - не чувам желания от мен звук на течащо кафе в чашата. Търпелива съм, изчаквам още десетина. Никакъв резултат. Спрях машината и я пуснах отново - никакъв резултат. Казах си, може би не съм завъртяла ръчката правилно или съм натиснала много с лъжицата фините частички кафе. Изхвърлих неуспешния си опит в мивката, като не се съмнявам, че от втория път вече ще пия кафе. Но уви, такива се оказаха и третият и четвъртият ми опит.

Но аз обичам да пия кафе, а и не мога да се разсъня и да правя каквото и да било друго и съм решена, че ще пия тази сутрин от новото пакетче мляно кафе, затова предприемам друга стъпка, въпреки че нямам време и бързам за работа. Започвам да изварявам цедката с лимонтозу и прочиствам цялата машина с препарат против запушвания и котлен камък. Пуснах и един чист резервоар вода да мине през нея. Пробвах дали минава вода през цедката. Всичко изгледа ок. "Супер" - казвам си - "вече ще пия кафенце". Отново с трепет и желание отварям пакетчето, загребвам с лъжицата от вълшебния прашец, вдъхвам аромата му и едва ли не преглъщам първата си глътка кафе. Усещам се, че съм развълнувана, очакваща и почти щастлива. Най-накрая, след дълги усилия, търпение и вложено неимоверно количество нежност, любов и себеотдаване, ще пия заслужено сутрешното си, най-желаното кафе. Но НЕ... От цедката едвам-едвам излизат няколко капки от кафявата течност - една, две, три и край... Е, не, вече побеснях. Хем се разочаровах, хем се ядосах, хем ми стана мъчно. Но, викам си, хайде ще пробвам за последен път, след като изхвърлих последния си опит в мивката... Пробвам и пак така - една, две, три капки и край... И чак тогава ми дойде на ума... Ми направи си варено кафе. Сложих съдържанието от цедката в една малка тенджерка с вода (защото нямам нито джезве, нито нес кафе), кипнах няколко пъти, прецедих, сложих си захар и отпих първата си глътка кафе половин час след ставането ми... Ужас неописуем - не беше това, от което имах нужда, но все пак беше кафе, макар и рядко, блудкаво и горчиво, но кафе. Задоволих нуждите си с него. Все пак е по-добре от нищо. Вече можех да започна да се стягам за работа. Въпреки че закъснявах, казах на таксито да ме спре до червения павилион и си купих къса "Лаваца" с 3 пакетчета захар. Още в барчето отпих глътка кафе и отново позитивната, слънчева енергия се вля във вените ми. Денят ми беше повече от забавен и прекрасен.

ИЗВОДът ми е, че не трябва да хабим излишна енергия в преследването на почти невъзможни неща, защото наблизо има един червен павилион, в който правят страхотно КАФЕ.