1 min reading
Пиша това в момент на отчаяние, на мъка и страдание. Не претендирам, че е нещо добро, но не казвам, че съм се старала...
Срещнах го случайно... толкова случайно както и започна всичко! Неочаквано той бе нещо специално, неповторимо и от части непоправимо. Може би грешка... грешка, която много боли! Отново полагам уморена глава в меката възглавница. Стаята е тъмна и непоносимо подтискаща. Пак спомени нахлуват дълбоко в моето съзнание... За Бога, няма ли да излезеш от ума ми?! Толкова много ме нарани?!Нима съм способна все още да мисля за теб и дяволската ти усмивка, която ме покори?!
Обичах те безумно,желана бях... за жалост любов не видях?! Толкова ли много исках, че ми обърна гръб?! Това ли заслужавах?!
И пак сълзи напират в моята душа... Как всичко се повтаря, като в измислена игра!!!
Мина дълго време и аз отново се затворих в себе си! Като че ли ти беше единствения човек, който беше в живота ми!
Добре, но сега е друго... Сега боли двойно повече, сега усещам липса, на моето сърце! Ти ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up