Nov 29, 2006, 9:35 PM

ТИ...... 

  Essays
1782 0 4
1 min reading
Тази сутрин е някак си моя... И обещава и денят да бъде мой - да знае как да се докосва до вените ми, за да ги препълни с неочакваност. Както се събуждам - с възторжени и диво устремени мечти, не мисля изобщо за горчивия вкус на предъвканото "снощи". Изплъзва ми се горестната въздишка на кожата, че не се допира непрекъснато до твоята. Защото е светло и всичко е много лесно -преминаването, тревогите, пътищата, пропадналите в калта хоризонти... И ти си много постижим денем - дълбая в погледа ти, който се промушва през мен и изтънява някъде далеч... Опитвам се да го уловя, но ти го завираш в някоя дупка на пространството, притъмняваш го... Но... колко е издайнически той! Непрекъснато чувствам мекотата му, как ме подканя да стъпвам все по ръба, как си играе с цветовете, за да се прикрива...
Лягам си... и не нещо друго изниква пред затворените ми очи, а този втурнат нанякъде, но успокояващ поглед... Той ме кара да искам, да вървя напред, да се опознавам -дори и в най-скритите и за мен месте ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Random works
: ??:??