Dec 11, 2007, 8:23 PM

Vote now 

  Essays » Social
1508 0 0
3 min reading
Сигурно дори не можем да си представим колко много хора са мислили през живота си за самоубийство, колко безумно много между тях са млади хора. Децата, които имат целия живот пред себе си, а вече не го искат. В някои случаи причините са свързани с наличието на някакъв недъг. А в други - с наличието на празнота. Светът в днешно време "ражда много празни хора".
Гледам те. Седиш срещу мен в автобуса. Препречвам погледа ти, който бяга встрани, опитвайки се да излъже, че не те е страх да се срещнеш с всичко около теб. Така искам да уловя този поглед, за да докажа на себе си, че съм прав за теб.
Гледам те. С малки слушалки в ушите, от които не се чува звук встрани. Знам кой си и какво търсиш в мелодията. Познавам те. Музиката те докосва. Имаш нужда от нея всеки ден - от онзи звук , който да разпознае болката в теб.
Много пъти казваме, че някой се държи като животно, че някой си е животно. Но не се замисляме. Животните убиват, прогонват този, който не принадлежи към „стадото", хапят се, разкъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нати All rights reserved.

Random works
: ??:??