За осиновяването
-Осиновили сте дете! Това е чудесно. Толкова малко хора биха се грижили за чуждо дете. Ех! Това е чудесно! Ангели на земятаJ
Това съм чувал. И версии подобни. Аз съм осиновител. Може би и осиновен.
Ще се опитам да Ви преведа през осиновяването. Факти. Резултати. Любов.
Родителите. Когато не можеш да имаш дете се оказва, че получаваш и етикет. Черната овца. Средата около теб ти показва ясно, че не можеш да се справиш с основната ти причина да съществуваш. Да имаш дете. И е съвсен нормално да се чувстваш зле облепен с етикети. Родителите започват да търсят решение на проблема. Изследвания най-различни. Докторите помагат. Но много често се оказва, че няма ясни проблеми свързани с тялото. Главата те спира да имаш дете. Или от този партньор Минава се през инсеминация. Отнема време. Намесва се инвитрото. Отнема години. Успеха при инвитрото всъщност не е чак толкова голям.През това време родителите обикнновенно са над 35 години, измъчени от средата, натъпкани с хормони за успех, които от дълго са започнали да се грижат за себе си. Станали са егоисти. И когато няма решение осиновяването е последното насреща. Младо човече ще им помогне да решат проблема.
Младо човече. Детето знае още от утробата, че майка му не го иска. Това е експлозия в малката им глава. Първична рана. Толкова голям проблем. Търсят помощ. От осиновителите. Освен това преминават през домовете за някоя година, който още повече засилва силата на проблема. Колкото по дълъг е периода в домовете толкова по зле.
И сега какво? Малко човече с екслозия среща двама възрастни с експлозия. Какъв е резултата? Атомната бомба пасти да яде. Работата в тази триада е на възрастните да намалят и унищожат експлозията при детето. Но родителите очакват, че малкото човече ще реши техния проблем, тяхната експлозия. За съжаление възрастните не би трябвало да очакват, че дете, което не може да говори ще реши техната експлозия.
Ако родителите успеят да се справят с техния им проблем вече могат да започнат да помагат на детето. Тогава с постоянство и търпение могат и да се справят. Години. Има шанс да познае любовта и чудесните отношения в едно семейство, среда, която ги подкрепя. Имат шанс.
Но за съжаление опита ми показва, че много малко родители се спряват с техния си проблем и започват да помагат на детето.
В обратен случай детето трябва да премине през първичната си рана пробвайки се да се справи в агресивна и токсична среда. Трудно е много. За радост децата са пълни с енергия. За съжаление и децата често не справят. Камо ли да решават проблемите на родители им.
Това е осиновяването. За съжаление не говорим за това още по – малко за проблемите, които имаме, за изграждане на триадата красиво и мъничко любов. Държавата не се грижи за децата. Има закони, които защитатват осиновителите, но не и осиновените.
Аз ангел не съм. Аз съм осиновител. Един ангел аз познавам. Това е сина ми.
© Росен Балабанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Темата ми е позната до болка... Накара ме да се замисля и да призная виждането ти за правилно, с умело предадената същност на закономерната взаимовръзка осиновен - осиновител. Не сме дорасли за такова мислене и изграждане на правилните взаимоотношения. Заболя ме...
-
https://otkrovenia.com/bg/proza/sina-na-shmryc
-
Поздравления и от мен! Нека семейството ти живее в любов и хармония!
-
Стискам ти ръка, Росене! За смелостта и откровеността, за голямото сърце, което носиш!
Прекрасно есе! 👍 -
15 години нямахме дете. Накрая бяхме стигнали до решение да осиновим - и се случи чудото - роди се синът ми. Мога да съм му баба
. Други неща в живота постепенно губят смисъл, но детето остава единственият, при това необорим.
Не зная причините какви са. Природата знае най-добре. -
Книгата е тежка. Дано да ти хареса. Написах разказ за сина ми където обяснявам кратко как съм се поправил и помогнал. Скоро ще го видим
-
Намерих я книгата и ще си я купя. Благодаря ти, Росене! Авторката е клиничен психолог, би следвало да е добре написана от гледна точка на психологията. Аз не съм осиновител, но темата много ме вълнува. Мисля, че правния регламент не е добър и е изначално сбъркан. Сега се правят някакви опити за поправки, но нещата пак не са о.к.. С кръпки няма да стане. Би следвало всичко по темата да се измени изцяло и задължително в Законопроекта да бъдат привлечени и водещи психолози и психиатри дори. Така си мисля. От друга страна, всеки от нас носи травми от детството си, свързани със семейство или с училищна среда и те във всички случаи, би следвало да бъдат осъзнати поне, ако не могат да бъдат излекувани, за да не ги прехвърляме и на децата си. Както и да приемем, че децата са равнопоставени личности на родителите си и родителите също има какво да учат от тях.
-
Здрасти Галя. Благодаря ти за хубавата оценка.
Има книга издена книга наречена "Първичната рана". Точно затова говори. И аз я четох. Но не я разбрах. Нараняваше ме много.
Години ми отне да разбера моята си болка, неговата болка. Имам желание да говоря за това, но само ако те попитат. Че и тогава трудно е
Като започна да разказвай ей това на осиновители първо луд си ме наричат. После затварят вратата след мен -
Браво!!! Толкова кратко, но ясно, изчерпателно и психологически обосновано! Поздравления и за смелостта! Малко осиновители намират сили да кажат: "Аз съм осиновител, а детето ми е осиновено." "Детето знае още от утробата, че майка му не го иска. Това е експлозия в малката им глава. Първична рана. Толкова голям проблем. Търсят помощ. От осиновителите." Ето,тази първична травма, за която обикновено не се говори, как се лекува? За да се лекува, трябва да се осветли, да се говори за това. Не знам има ли психотерапия за тази травма?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
