May 4, 2008, 6:54 AM

Продаваш

  Poetry
942 0 1
 

     П р о д а в а ш

 

 

Продаваш очите си.

Продаш тялото си.

Продаваш усните си.

Продаваш доверието си!

 

Но какво да си купя,

когато нямам сърце!

Аз и него продадох,

за да спася любовта ти!

 

Купих си самота.

Купих си лошо име.

Купих си красота.

Купих си злоба!

 

А къде са всички останали мъже,

онези, които ми се възхищаваха?!

Защо ви няма, а знам аз вече -

няма какво да ви продам.

Но ви оставям да продавате моите спомени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ДАРЯВАЙ! Не продавай! Сърдечната щедрост ще бъде оценена! А продаденото бързо се забравя (особено ако не е платена висока цена)...
    Поздрав, Боряна!

    РР: Прочетох го още веднъж и като че ли видях друг смисъл в стиха ти... Купи си сърце! Купи си вяра! Но цената ще е твърде висока!...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...