Там, отвътре...
Видях твоите мъжки сълзи.
Усетих вкуса им солен.
В лятната вечер така ме боли.
Аз зная, че бяха за мен.
Дълго суша ги със свойта любов.
Със своята вярност суша.
Нежно-пенлива, като прибой,
с горещи целувки, с душа.
С жаркото тяло суших ги до писване.
С ресници прибрах ги в свойте очи.
Силен и смел-такъв съм те искала!
Попива ти мъката в мойте коси.
Твойте сълзици събирам във шепа.
Твоята мъка до дъно изпивам.
Бръчици до очите тихо прошепват
колко от обич пиян си! Как виеш...
Аз помня сълзите от радост, от мъка.
Лозница съм дива със силна мъзга!
Умирах притихнала в твойте прегръдки,
а ти ме окъпа с гореща сълза...
Нека сълзите ти мъжки да махне
женската моя малка ръка!
Без тебе е мъка, и тежко, и страх ме е...
Кажи ми, без тебе, как да летя...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...!!!!!!!!!
Зем* -
Хубаво е Зем.
-
Летежа е объркано понятие.
Не искай да го разбереш.
Достатъчно е истински приятели
и ти ще можеш да се разбереш...
Отнемеш ли света на свой приятел
повярвай ми това не е възход...
Един път се преправяш на предател!...
Живота е до меркантилност прост.... -
Притихнала... плаках...
-
Толкова е емоционално понякога, мъжът да се почуства слаб, а жената да го възроди с малките си ръце, да му вдъхне сила, любов и криле!...
Прекрасен стих!
-
Браво, браво!!!
-
Да,Душата е безполова.
-
Много е хубаво, трогателен финал.
-
Търси си спомените.
Помниш ли къде са!
Спомни:
Реката в есенните листи,
и вятъра-когато път ти даде,
щом тръгна устремено срещу него...
И сняг-съюзник в мартенското утро,
разбуди ти душата.
И нежността-новооткрита болка,
като водата истинска и жива- блика...
И ако можеш,
ябълка със черни клони
през пролетта разцъфнала да видиш-
СПАСЕНА СИ! -
!!!
С възхищение... -
Аз ще съм кратка - хареса ми много. Много познато усещане, наистина!
Поздрави, Краси! -
Успял си да проникнеш в женската душевност!
Поздрав, Зем! -
Много любов има в стиха!
-
Аплодисменти!!!
-
Бях сигурна, че има нещо свързано с предното!
Повярвай ми, успял си!
Успял си да го кажеш по начина, по който би го казала една жена, която изпитва толкова истински чувства! Една жена, която Обича истински! Страхотно е чувството, което създаваш у нас, читателите.
-
"Кажи ми, без тебе, как да летя..."
Та нали казват, че любовта кара хората да летят..
Харесва ми, че всичко е описано до най-малкия детайл.
Колко силни са мъжките сълзи, може би защото рядко можеш да ги видиш. Показваш, колко силно и истинско е това чувство.
Поздрави от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Летенето сам е тъжно.
Но ти си до нея нали?
Прегърнати, сте ангел....