Макарич – структуризатор на живота

Макарич работеше с метлата акуратно, без да бърза. В неговите движения имаше настроение, амплитуда и някаква рутинност – пълна предсказуемост на движенията. На пръв поглед това беше съвсем обикновена, даже непрестижна работа. Но не и за Макарич. Той следеше и контролираше всяко свое движение – точно, красиво, помиташе всяко листче от двора. Вдишвайки студения септемврийски въздух, гледайки в листата, той се кефеше как метлата му създава чистота и подреденост, някакъв аристократичен ред. Той получаваше удоволствие от живота си. Може би, и смисълът за него в този живот е да създава ред от хаоса. Да бъде на страната на структурата, а структурата това е създаден от някакви сили поддържан ред. Това може да са сили на обществото, а могат да бъдат и сили на природата. Макарич създаваше ред в двора. Но той трябваше непрекъснато да го поддържа, защото е невъзможно да се контролират силата на вятъра и листата, които падаха от клоните винаги по това време на годината и на купчини се трупаха в двора. Макарич не протестираше срещу силата на природата. Той обичаше вятъра, защото за разлика от есента, през лятото, когато листата бяха все още зелени, Макарич чувстваше, как той ласкае неговото изпотено, загоряло лице. Затова, той даже уважаваше природата и не се възмущаваше, че заради нея и нейните сили, той трябваше отново да се грижи за дворчето си. Вятърът донасяше дъжд, и той с кристална, по тези места, вода измиваше всичко, дори тежките подгизнали листа, право в канавките. Така вятърът, носейки дъжд, също внасяше своята лепта в създаването на структурата на реда заедно с Макарич.

Но Макарич ненавиждаше хората създаващи хаос. Хора, със статус или богатство, създаващи хаотичен боклук в уютното му дворче. Макарич никога не им правеше забележка, това бе под достойнството му. Той тихо събираше боклука им. „Те мислят, че всичко им е позволено – те плащат. Култура не ще купят с парите си!“ – мислеше си Макарич и отново създаваше структурата на реда. Макарич мразеше тези хора. Те не го забелязваха. Те никога няма да се променят. Така ще бъде винаги. Да Ви дава Бог сили за всички тях, Макарич!