Той народът правилно го е рекъл: шило в торба не стои. Ей ме на, гледайте ме! Жив пример! И понеже в скоро време не се бях озовавала в епицентъра на някоя дивотия, отвътре взе да ме човърка. А неясният порив кристализира в конкретна идея, докато се шматках между рафтовете в „Мола”.
М-не, не познахте, ако току-що си помислихте, че съм открила очарованието на клептоманията и съм си натъпкала бельото с меденки. Не (макар че има нещо привлекателно в тази идея сега). Просто погледът ми попадна върху стегнатите като войнишки строй редици от кутии с боя за коса. Пакостливото ми второ Аз (заради което обикновено после се налага да проявявам чудеса от въображение, докато си търся свястно оправдание) моментално нададе боен вик. Това е!!!
За да ми е чиста съвестта, звъннах за спешно допитване с моето съкровище, пък и за да го подготвя психически за евентуалния шок, който можеше да му се стовари после, ако нещо се обърка. („Ако нещо може да се обърка, то задължително ще се обърка.” Познато ли ви з ...