Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, докато най-сетне не застла,не покри целия град със своята бяла, ангелска на вид покривка. Целият град се покри от бялата покривка на новодошлия гост - сняг. Улици и пейки в паркове, дворове на къщи и училища, покриви и комини, всички бяха вече покрити със сняг. И въпреки студа и суетата навън, хората весело празнуваха у домовете си,чуквайки се и поздравявайки се радостно с чаша леденостудена бира в ръка. ,,Чук" за наздравица" - казваха те.
И ето, че в един малък апартамент, стоеше тихичко на топличко малко момиченце, държащо в прегръдките на нощта, своето кученце - приятелче, заедно стоящи пред греещата семейна камина. Уви, само те единствени от града, стояха сами, сами, без веселата, дружел ...