May 29, 2010, 2:15 AM

Стъклен свят

  Prose » Letters
1.1K 0 0
1 min reading

Стоя в ъгъла сама

и чакам болката да ме довърши.

Стоя обвита от тъма

и чакам своя край.

Искам да съм някъде далеч,

да отида в онзи Рай,

да съм някъде, но не и тук,

няма да живея - ей, така, напук.

Не искам много,

моля само за любов.

Не очаквам нищо,

само да не съм в света суров.

Искам свойта радост,

искам моя дял,

искам щастие за двама,

не живота посивял.

Надеждата в сърцето

още чака своя ден.

А болката, изхвърлена в морето,

се завръща пак при мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...