Комбинацията между топка и котка винаги дава интересни резултати. Естествено е важно също така на кой точно му е интересно. Винаги съм подозирал, че Шира непрекъснато гледа да се забавлява или да си създава предпоставки за забава, ако такива не са налице. Днес една от тези "предпоставки" за пореден път е моя милост. Въргалям се на татамито с цел разтягане, като често сменям упражненията - по-скоро наблягайки на преходите между позициите, отколкото на самите тях. Тогава ги усещам как се появяват - тамън два броя. Единият е Шира, а другият е един по-дребен представител на неговия род, който ми изглежда много познат от някъде. - Здравей - подхваща моят учител - Помниш Мрънкалото, нали? Кимвам утвърдително - въпросният котак е жител на шестия пръстен, също като Шира. - Какво мога да направя за вас? - питам колкото за протокола, защото ми е пределно ясно, че следва някой от противоречивите уроци на учителя ми, а спътникът му ще асистира. - Вземи топката на Мрънкалото - просто казва той. Въпросната топка се оказва дунапреново кълбо с големина приблизително на топка за тенис на корт. Мрънкалото влиза в средата на татамито, поставя целта ми между лапите си и застива очаквателно. Не ми се разказва с подробности за следващите 2-3 минути, но който е гледал класическата сцена от старите кунг-фу филми с младият ученик, който не успява да вземе купичката на стария майстор, ще има някаква представа за тях... Оттеглям се на няколко метра от мълчаливия ми опонент и сядайки в сейза се замислям, нещо което трябваше да направя още в началото, но изкушението да си пробвам рефлексите бе прекалено голямо, за да му устоя. Котките определено са създания, които Природата е надарила с впечатляващи умения и рефлекси, а конкретно за този индивид зная, че съзнателно е работил по развитието си. В добавка той знае целта ми - топката между лапите му, но от друга страна и аз зная неговата - да опази въпросното кълбо от мен. Няколко минути просто си седя и гледам опонента си, който ми отвръща със същото. Приближавам се до Мрънкалото и приклякам нос в нос с него, после посягам с две ръце към топката, но веднага променям целта си и приковавам лапите на котарака към пода, а дунапреновото кълбо отмъквам със зъби. - Пфуй - казвам на Шира, като едновременно му подавам топката. - Оригинално решение - усмихва се учителят ми - Но защо се забави толкова? Понякога е добре да си затраеш и да не навлизаш излишно в дискусии, тъй че си замълчавам на тази открита провокация и се постаравам вместо това да се ухиля с възможно най-тъпата си усмивка...
ОК, приемам шегувката
За съжаление писането не става по мое желание, а само когато ме тресне вдъхновението по главата, при това само и задължително когато съм нощна смяна
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.