Въздействие от ада (3-та част)
Ужаси
Когато се прибрах, отново усетих познатата празнота на къщата. Иво започваше да ми липсва ужасно много – или поне тялом, защото духом очевидно не си бе отишъл. Реших първо да отида в неговата стая, защото съществуваше вероятност там да има нещо, което да хвърли светлина върху мистерията. Но когато застанах до затворената врата, се спрях за миг, тъй като осъзнах, че липсата му ще бъде особено осезаема в неговото лично пространство. Връхлетя ме внезапна тъга – най-вече защото го бях зърнал преди малко (или поне така си мислех) – и когато се пресегнах да хвана бравата, ръката ми трепереше.
Сега вратата бе заключена. Очевидно майка и татко бяха решили да ограничат достъпа ми до Ивовата стая - навярно за да не звъня от неговия телефон или да не направя друга глупост. Това незнайно защо притъпи тъгата ми и аз покорно се върнах в моята стая.
Вече нямаше съмнение, че духът на Иво ме навестява. Твърде много станаха странните появи, за да се нарекат случайнос ...