ambarr

Name Таня Симеонова

"Научих се да не вярвам на думи. Отдавна за мен те нямат значение... Думите са просто начин да чуваме каквото искаме... Действията са в действителност израз на нашите чувства. И колкото и силни да са думите не могат да измият вината ни. Няма как да премахнат болката, нито да избършат сълзите. Има неща които не се лепят. Има част от нас , която умира и никои думи не могат да я върнат... Лесно е да кажеш "Обичам те", "Липсваш ми", "Грижа ме е за теб"... Но има ли значение какво казваш, ако това което правиш не е достатъчно... Връзките се прекъсват не защото не сме говорили, а защото не сме чувствали... А думите са само начин да успокоим съвестта си..." Таня Симеонова

Selected works

43 results

Самота 🇧🇬

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...

Poetry » Philosophical

2017-05-18T17:29:20+03:00 3K 20 18

Не цъфтят във пустиня цветя (Посветено) 🇧🇬

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...

Poetry » Philosophical

2018-10-30T21:17:22+02:00 2K 11 10

Напълно непознати 🇧🇬

Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме, ...

Poetry » Love

2017-05-12T09:53:20+03:00 3.1K 9 13

Девойката, която не ти постла легло… 🇧🇬

Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...

Poetry » Philosophical

2018-12-09T21:19:08+02:00 1.8K 11 10

Копнеж за пролет 🇧🇬

Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...

Poetry » Philosophical

2019-04-01T00:19:24+03:00 1.7K 8 11

More works