Heinrich Heine, Mein Liebchen, wir sassen beisammen... | Хайнрих Хайне, Любима, в лодката седяхме |
---|---|
Mein Liebchen, wir sassen beisammen, Traulich im leichten Kahn. Die Nacht war still, und wir schwammen Auf weiter Wasserbahn. Die Geisterinsel, die schöne, Lag dämm'rig im Mondenglanz; Dort klangen liebe Töne, Dort wogte der Nebeltanz. Dort klang es lieb und lieber, Und wogt' es hin und her; Wir aber schwammen vorüber, Trostlos auf weitem Meer. |
Любима, в лодката седяхме, тъй близки никога преди. Нощта бе тиха и държахме с теб курс по ширните води. Неясен сред лъчите лунни лежеше островът-фантом. Мъгла там под акорди струнни люлееше се с нежен стон. Звукът от миг на миг по-плътен все лееше се, еликсир! Но ние продължихме пътя, напред в тъгуваща шир. |
Преводът е точен по-скоро на концептуално ниво. Нека любителите на преводи на песни спят спокойни: с монументален списък на композитори, написали музика за това стихотворение, човек може да се запознае тук: http://www.recmusic.org/lieder/get_text.html?TextId=17776. Нека чуят една от композициите (Хуго Волф), в изпълнение на българката Албена Кехлибарева: https://www.youtube.com/watch?v=58_l05D6T5g.
© Тошко All rights reserved.