На 2 февруари се навършват 77 години от края на Сталинградската битка която обръща хода на Втората световна война. Доста търсих стихотворение за превод по този случай, прерових близо 200 – военни и следвоенни, но някак си не успях да харесам – твърде много патос и ненавист към врага имаше в повечето от тях.
Тогава се сетих за известното стихотворение на Симонов „Жди меня!”. То е писано през август 1941 год., когато обезкървената и дезорганизирана съветска армия отстъпва град след град на германците. По това време няма много място за оптимизъм и да напишеш такова стихотворение се иска дързост, граничеща с безумие. Не случайно то е публикувано във „Правда” едва през януари 1942, когато германците са отблъснати от Москва и има проблясъци на надежда. В него войната е на заден план, но то дава много силно внушение че всяко зло може да бъде преборено, ако човек обича и вярва.
Да превеждаш едно толкова превеждано произведение също е голямо предизвикателство. Постарах се да не настъпвам вече с ...