ДИС
298 el resultado
Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...
  1191  15 
Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед ...
  419  15 
Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне? ...
  1312  13 
Много малко остава на светът да се скрие
под юргана от пух и лъчисто бял сняг.
През комините вятър по вампирски да вие
и денят да е колкото къшейче хляб.
Много малко остава на нощта да е в черно ...
  330  17 
Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...
  461 
Припомни ми защо се омъжих за теб,
без баналните фрази заучени.
Припомни ми, защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане".
Бяла рокля ли? Боже мой! Тя отесня. ...
  520  11  22 
Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли. ...
  413  12  20 
Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...
  604  21 
  1001  21 
Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме. ...
  511  11  22 
Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е. ...
  661  12 
Поседнал Юри пред бутилка джин
и чакал вътре феята да клъвне.
Била красива, нежна, с розов клин.
И уж мечтите щяла да му сбъдне.
Обръщал Юри чаша, втора, три, ...
  385  12 
Здравей! Не спиш. И аз сега не спя.
Сънят ми? Той се скита сред звездите
и търси - да ми подари една.
Но не долита още. Не долита.
А ти? Защо си буден? Пак броиш ...
  309 
Октомври си отива. И мълчи.
Зад облак скрил усмивка. Безразличен.
С разплакано небе, като очи
на мъж, който на юли ми прилича.
Вали. Дъждът покана е за блус, ...
  841  25 
Часовникът се сменя - час назад.
Един сезон поне назад, не може ли?
Макар, че в този луд, побъркан свят
дори и четвърт век не е безбожие.
Не искам много - шепа чудеса: ...
  368  14 
Небето се стопи и се съблече
от младост, и от полет, и от синьо.
Морето не сънува изгрев вече,
за да блести. И стана на мастило.
С едно перце на птица отлетяла ...
  604  23 
Чаша вино, дъждът, тишината.
И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -
много думи, но пълни с отрова, ...
  394  12 
На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи, ...
  417  17 
  793 
Сънувам пролет. В бяло и зелено.
И с облаци от розова дантела
по залез и по изгрев. Непременно
ела в съня ми. Там ще бъда смела
да прекроя света на шарени парчета, ...
  384  11 
Светът е полудял... Така боли
животът - острие е на секира.
Но ти не спирай да обичаш, че нали
от обич вече трудно се умира.
Дъждовно е. Студено е. Вали. ...
  394  19 
Дали сънува пролет есента?
В разрошените огнени къдрици
как свиват най-любимите гнезда
онези отлетели вече птици?
А може би сънува теб и мен ...
  427  18 
В главата ми - страна на чудесата
живеят шаренийки най-различни.
Не спазват най-нахално правилата,
но са си мои и си ги обичам.
Кръстосват живи, приказни вълшебства ...
  875  23 
Остана ми мъничко синя боя
и слънчева - капчици две.
Сега, всяка сутрин размито с мъгла
рисувам парченце небе.
В кутийка от спомен щурче приютих - ...
  307  12 
На чаша отлежал коняк
и мокро слънце по ресниците
изпращам лятото. А как
мечтая да съм като птиците.
Светът да бъде в две крила. ...
  1204  12 
Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади. ...
  464  16 
Днес е Август - петдесет и пети.
Птиците, не знам защо не знаят!?
Стълбичка си слънцето изплете
и издига на високо рая.
Две щурчета още звънко свирят, ...
  362  16 
И наръси със злато
есента прегорелите улици.
Къдрокос тича вятъра
и рисува с листата безумици.
Две врабчета се гушат ...
  334  15 
Нощта кристално ще се разтопи.
Потъва бавно звездната и мачта.
С размах рисува изгрева, твори.
Небето е платно с луна прозрачна.
И изпълзява сънено светът ...
  540  11 
Спомен за август ли изгрев от огън донесе?
Щурчова песен разнищи ли сън от тревите?
Вятър, изпъстрил си дланите с ранната есен,
още играе на утрото синьо в косите.
Има ли, няма ли слънцето накити златни? ...
  1187  14 
Свежо утро. И дъх на кафе.
Пеят птици - за тях е неделя.
Разсъблечено, щедро небе
се измъква от звездна постеля.
Градски шум - първи щрих на деня. ...
  727  24 
Млади и влюбени, росна роса ги росила.
Слънцето литнало, мълком мълчи, та си трае.
Песен си в утрото птица високо извила
дА се не чуят стъпки им. ДА се не знае.
Рой пеперуди пърхат, че да ги не видят. ...
  573 
Като въглени тлеят в небето звездите -
бяха ярка жарава преди седмица, две.
Облак сив върху тях си изплака очите
и стопи всичко синьо. И зеленото взе.
Наклони се везната с тъга до земята. ...
  499  11 
Умират звездите на края на лятото
в светът, който уж е за двама.
И става по-тихо. По-тихо от всякога,
щом тя - любовта, заминава.
С последният влак, на последната гара ...
  554  18 
Сладко от дюли. Чушки изпечени.
Грозде надуто наднича от щайгите.
Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.
Есенно грачат даже и гаргите.
Сламени плитки заплитат върбите, ...
  505  16 
С колко захар си пия кафето
и дали с него паля цигара?
Телефонът защо е заето -
с кой ли толкова пак разговарям?
Как си лягам - сама или с някой? ...
  623  12 
Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море - ...
  582  22 
Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна ...
  743  13 
Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...
  938  24 
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
  739  11 
Propuestas
: ??:??