faith
141 el resultado
Здравей Любов,
Днес ще ти разкажа за „малките хора" и за умората, която те ми дариха. Искаш ли да останеш и да усетиш вкуса по устните ми, просто докосвайки ги с връхчетата на пръстите си? Искаш ли да чуеш думите, които ме накараха да се изморя от пътя си едва на 20? Остани просто като страничен наб ...
Днес ще ти разкажа за „малките хора" и за умората, която те ми дариха. Искаш ли да останеш и да усетиш вкуса по устните ми, просто докосвайки ги с връхчетата на пръстите си? Искаш ли да чуеш думите, които ме накараха да се изморя от пътя си едва на 20? Остани просто като страничен наб ...
3007
3
Отварям вратите на тъгата си за теб. От тук натам имаш два избора: единият ще те накара да плачеш, а другият ще ти каже да спреш да четеш. Кой ще избереш?
Ако четеш това, се приготви за моята мъка, приготви се за разходка из долината на страдащото сърце, където мъката и сълзите ще царуват вместо кра ...
Ако четеш това, се приготви за моята мъка, приготви се за разходка из долината на страдащото сърце, където мъката и сълзите ще царуват вместо кра ...
3659
2
Нежното докосване на две тела, сплетени едно в друго. Толкова близо, че клетките пулсират по кожата в ритъма на всяко докосване. Вдъхновение, довело до еротичната страст, която изпитвам всеки един момент, близо до теб.
Нито едно действие на очите не подсказваше за предстоящите събития. Всяка неизляз ...
Нито едно действие на очите не подсказваше за предстоящите събития. Всяка неизляз ...
5823
6
Няма обяснение за чувството, което изпитвам към теб. Опитах се да открия, дори елементарно определение на чувствата ми, но така и не успях. Първото състезание, в което претърпях провал.
Няма сълзи, които могат да ме накарат да забравя теб. Които да изтрият мъката по миналото ми, които да ме вдъхновя ...
Няма сълзи, които могат да ме накарат да забравя теб. Които да изтрият мъката по миналото ми, които да ме вдъхновя ...
3467
6
Любов, помниш ли, когато говорехме за случайностите и за това как не съществуват случайности, и всичко е програмирано до запознанството с всичките му думи и действия? Помниш ли как говорехме в продължение на часове, несвързани думи в несъществуващи изречения и се молехме да бъдем изслушани, защото и ...
3631
3
"Любов... любов... любов... любов..." - състояние, чувство и изпитание. Какво става, когато любовта се превърне в нещо, без което не можеш? Какво става, когато Тя стане смисъла на живота? Какво става, когато Любовта добие изражение, усмивка, лъчезарни очи и топлина в сърцето? Какво става, когато не ...
6472
1
Днес минах близо до мястото, където се запознахме. Толкова близо до мястото, където за първи път ме целуна, че почти усетих устните ти по своите, както в онзи ден. Улиците разказваха за миналото, а аз безмълвно отминавах метър след метър, вгледана в пътя напред. Погледът ми беше на равнището на хори ...
1721
2
Крачеше през безславния път към самотата. Нищо не можеше да промени желанието й да бъде единак, както в света, така и в болката и тъгата. Нищо не би могло да се изпречи на пътя към страданието, който бе предприела... и все пак отрицанието й събуди отдавна погубено сърце, което бе забравило да обича ...
1656
2
На път към Ада земята и небето разтвориха обятията си. Единствения път, който можеше да поеме днес, бе затворен. Никога повече нямаше да мине през тази пътека, никога повече нямаше да види черните коси, които донасяха толкова сълзи в спомените й. От днес никога нямаше да мисли какво би било, ако... ...
1302
Беше време за сбогуване.
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
1985
1
Здравей,
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...
2452
1
Заспах, за да се събудя в прегръдките ти на сутринта.
За да сънувам реалността на утрешния си ден.
За да споделя мечтите си в твоя сън.
За да пленя сърцето ти, в затвора на своите мечти.
Събудих се гушната в теб, ...
За да сънувам реалността на утрешния си ден.
За да споделя мечтите си в твоя сън.
За да пленя сърцето ти, в затвора на своите мечти.
Събудих се гушната в теб, ...
1826
8
Боли ме, защото мръсният въздух на заобикалящия ме свят, задушава сетивата на душата ми.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
2015
2
Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбер ...
2717
1
9
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, прод ...
2141
5
Умиращия ден караше малката да потръпва. Умората я застигаше, както и поредна доза кошмари изтръпваха от нетърпение да излезнат наяве в съня й. отчаянието я бе довело, толкова навътре в една лъжа, и до такава степен бе свикнала с кошмарите и с преследването на казаните лъжи, че спеше почти спокойно. ...
2836
3
За първи път се почувства безсилна пред стореното от човешка ръка. За първи път усети вина, за нещо което не бе сътворила. Усети целия гняв, който се бе събрал в недрата на земната кора. Пожела да отмъсти, но съзна, че така ще се превърне в нищожество, също като тези които бяха направили това с коня ...
3063
1
Отвори очи, протегна ръката си към оставената чаша на шкафа. Вместо вода, вътре бе поникнала роза. Аромата й попи в съзнанието. Днес щеше да бъде розова. Малката стаичка притискаше спомените към сърцето й с тъга... Огледа се, навън дъжда сипеше капките си бавно като знамение, земята приемаше водата ...
1183
Докато виждаш собственото си отражение в очите ми, ще те обичам. Докато те обичам, ще сътворявам капки дъжд, в които ще затварям спомените си с теб. Докато не пресъхне всяка една капка вода по света, ще шепна името ти. Докато пресъхне земята, слънчевите лъчи ще те топлят в тишината. Докато слънцето ...
3621
5
Всеки ден се раждах и умирах. Раждах се и умирах хиляди пъти поне. Променях времето, отварях прозорците на тъмната стая и дишах от мрака. Хладина и мрак. Поемах всичко в себе си. Понякога толкова дълбоко си поемах въздух, че дробовете ми се вледеняваха и дъхът ми замръзваше. Поемах цялата тъга на но ...
1187
3
Качих се на върха на планината, където тишината на вятъра царува. Повиках мислите си, за да успокоя съзнанието. Обичам планината и онези възвишения, из които мислите се стрелват като птици. Спокойствието е заседнало дори в умиращите есенни листа. Там - мисли, емоции и чувства се сливат в едно със сл ...
2099
1
Въртях в ръцете си двете топки с инкрустираните думи "IS IT LOVE", звукът, който излизаше от тях, беше като медения звън на камбаните рано сутрин. За миг спрях и звукът се загуби в тишината. Исках пак да го чуя и затова отново започнах да ги въртя в ръцете си. Те ми носеха не само този познат нежен ...
1566
1
Стоя там, на ръба и мислите са изчезнали от главата ми. Няма никой и нищо в съзнанието ми. Аз съм сама, на ръба на онзи фатален 13-ти етаж. Обръщам се и зад мен няма никой и нищо. Тъмнина и празнота. Тихо е и само полъхът на студеният вятър се вие около мен. Всяка една клетка по тялото ми е изтръпна ...
1250
1
Хероин по кожата, хероин във вените, хероин в кръвта. Хероин в сърцето. Животът ми е хероин. Един постоянен прилив на чувства и емоции. Не мога без тях. Задушавам се когато ги няма. Искам още, не искам никога да спирам. Пристрастена съм към емоциите. Искам да се затворя някъде и да не усещам, но не ...
3833
3
Океани ме разделяха от това, което исках да бъда. Малко по малко полудявам и не намирам истинското си аз. Дали е късно да се спася от това, в което сама се превърнах. Нима е късно да започна отново отначало.
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само ...
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само ...
3156
Отказах вечността на страданието си, само за да те докосна. И всичко, което усещам сега е твоята миризма. Ти си най-близкото нещо до Рая, което имам в момента. Не искам света да ме види така, както ти надничаш в моята душа. Ти ме познаваш по-добре от всички, които са били някога. Познаваш истините м ...
1211
2
Живеем в странна ситуация, прекалено много думи и никаква комуникация. Такива сме шопите силно мразим или силно обичаме, не можем никога да имаме по равно от двете.
Силно мразех себе си. Толкова силно, че потисках всяко едно ново начало. И беше трудно всяко ново начало. Потискайки радостта затварях ...
Силно мразех себе си. Толкова силно, че потисках всяко едно ново начало. И беше трудно всяко ново начало. Потискайки радостта затварях ...
1534
Имало едно време едно малко момиченце, което обличало болката си в най-красивите перли на света и ги дарявало на хората. Това момиченце живеело толкова далече от най-близкия остров, че му се струвало, че света се дали на две измерения: негово и неин. Ето защо всеки новодошъл, в нейното пространство ...
1027
Дъждовните капки падаха от небето и попиваха в кожата ми. Вместо да охладят плътта ми, те я горяха. Всяка една капка оставяше отпечатък по кожата ми и напомняше за себе си, като мъничко парещо удоволствие. Държах ръката ти в своята и усещах пареща болка. Изведнъж дланта ми започна да гори. Подложих ...
1489
2
Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо дру ...
42848
6
Когато истина и измислица се смесят в една реалност, не ми остава нищо друго, освен да затворя очи и да започна да ги разделям имагинерно. Разделям моменти, изгубени във времето, моменти, необходими ми да забравя и моменти, каращи ме да се усмихвам. Усмихвам се на всичко и всички. Смея се на себе си ...
2155
2
И вървях в тъмното, и се спъвах, и падах, и ставах, и продължавах. Вървях, защото се налагаше да продължавам. Спъвах се, защото трябваше да се науча да падам. Падах и не исках да ставам. Ставах и продължавах само напред, без да погледна зад гърба си, без да отдам чест. Продължавах, защото имах нужда ...
2047
4
Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемат ...
1706
4
Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като ...
5229
6
Здравей, Любов!
Как се чувстваш днес? Имаш ли малко време за мен? Искам да чуеш сърцето ми и думите, излизащи от неговите недра. Искам да усетиш как ме лиши от онази топлина, която някога преди смразяваше сетивата и светоусещането ми. Погледни в очите ми и нека светло кафеникавите ми зеници ти покаж ...
Как се чувстваш днес? Имаш ли малко време за мен? Искам да чуеш сърцето ми и думите, излизащи от неговите недра. Искам да усетиш как ме лиши от онази топлина, която някога преди смразяваше сетивата и светоусещането ми. Погледни в очите ми и нека светло кафеникавите ми зеници ти покаж ...
4894
2
Когато потънеш в тъмнината на очите ми, усещаш ли студенината на мрака в мен или просто чувстваш топлината на страстта, която изпитвам към теб?! Когато сърцето ти не спира бързо да тупти, заради мен ще се доближиш ли, за да спреш дъха ми и да преобърнеш света ми?! Ще се жертваш ли, ако не можеш да с ...
1464
1
Зимата на отиващата си любов бе последвана от лишения на чувства. Нямах желания и мечти, съзнанието ми повтаряше само едно: "Искам те обратно"! боледувах от мислите си по теб, моя никога не притежавана любов. Или може би те притежавах, но ти не се чувстваше като вещ за мен. И не беше вещ за мен, а н ...
2407
1
Вече втори ден усещам хладната пареща болка в гърдите си. Нищо не може да ме върне към светлината и топлината, който усещам с твоето присъствие. Единствено се опитвам да свикна с мисълта, че вече втори ден те няма, но ще се прибереш. Някой ден - когато тогава, ще разкриеш пред мен тайните, които очи ...
2715
1
Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда ...
1799
1
Очите ти - най-горещите брегове, които някога едно човешко съзнание може да сътвори. Горят под краката ми, а пясъка се забива дълбоко между пръстите. Потъвам в пясъчни ями на твоята любов. Горя сърцето си с мисли за теб. Всеки ден се моля, парещото "хлъц" да отмине, за да мога да си поема глътка въз ...
1617
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
