fena73
45 el resultado
Очакване на Коледа – конфети,
истерии по МОЛ-ове, елхи,
еленчета от лампички, заети
да теглят НЕГО – “Хо-хо-хо” с шейни…
Количките пазарски се препълват - ...
  508 
Попива през прозореца мъглата,
обгръща всичко - мъртъв е света!
Бръмчи такси, прорязва тишината,
прихлупен свят и пушек - самота…
На пластове кълбетата се вият, ...
  725 
ЗИМЕН ПИРИН
Натрупан сняг и преспи страшни
покриват клек и езера,
а вятърът вихрушки прашни
през тях подгонил към върха... ...
  858 
„… Не сте ме убили, нещастници празни,
не сте ме смразили с одумки-лъжи,
ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: ”Още съм жив!...””
(Дамян Дамянов) ...
  735 
Къде отиваме??? Накъде сме тръгнали??? Наистина ли искаме да видим Земята изстискана, сива, измъчена и безлична???
Правим се, че не забелязваме или просто не ни пука!
Къде е онази Земя, която сме виждали по картинките или рисунките като деца??? Все по-често я виждаме като в кадри от филма „Матрицата ...
  1246 
Оставям стиховете голи
наместо зидани стени,
та ако някой го боли -
с тях болката си да пребори...
Не мога друго да ви дам - ...
  805 
Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...
  770 
Кой, как, къде, кога се е промъкнал -
като крадец през тухления зид
и чувствам го – пак нещо е помъкнал -
реалността отнася с поглед сит.
Оставя там той спомени, мечти – ...
  1182 
Във умиление изпадам,
къщурка мъничка съзра ли -
на масичката тихо сядам
и питам още да стоя ли?!?
Привлича ме неудържимо ...
  648 
Животът е свещ, а вятър е смъртта…
Късметът е завет, а течението - участ зла…
Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено
и любопитно, макар и натъжаващо…
А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание… ...
  1227 
За вино и мечти родено,
закътано сред планина,
със бели къщи подредени,
край пясъци, гора, река…
Под сипеи красиви, прашни, ...
  1411 
Пак съм навън и отново е вятър -
ярост вещаещ природна една,
облаци като парцали премята,
иде – напредва дъждовна стена…
Пуква далече, по-близо, по-близо - ...
  702 
Напрегнат съм и съм спокоен,
настръхнал и във унес благ,
във хаос и във ритъм строен
далеч се рея, тук съм пак...
Прониквам с поглед през мъглата, ...
  636 
Боря се с мелници вятърни,
стиснал зъби изпотен.
Ярост изригва в душата ми -
зная – ще съм победен…
Хора “нормални” оглеждат ме - ...
  705 
Време забързано гониме –
то ни препъва и пак
вием, проклинаме, молиме,
хукваме бързо във бяг…
Отстрани – всичко размазано - ...
  656 
Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона - ...
  1061 
Когато поклаща тревите
със бащино нежния дъх,
когато шепти и ги пита,
целувайки мекият мъх,
Когато дървета разклаща - ...
  978 
Разкрива се поглед различен
когато краката затичат,
когато очите не гледат,
а взират и реят се те…
И всичко красиво е свише - ...
  723 
СЛЕД ДЪЖД
Как е различна гората след дъжд -
тежко висят уморените клони,
леко прошепват, сред тях вятър гони
и идва мирис познат изведнъж... ...
  1175 
Върхът ли е целта ми на живота
или е пътят, водещ ме до там?
И прав ли е Конфуций*, щом с охота
поемам този път отново сам?
И колкото е труден - по е лесно ...
  681 
СТЪЛБА КЪМ... МЕЧТИТЕ...
Настъпва пак нощта и вън мъглата
ме кара да се чувствам като в плен -
във щипки яки стиснала душата,
изцежда кръв и пот... и дъх студен! ...
  1033 
Пусни ме, Дяволе, и нека литна -
отвързан, гол, отнесен, изумял -
над завист, пошлост, гняв да не залитна,
но стискащ здраво своя идеал!
Пусни ме и да издрънчат окови, ...
  868 
ЗАЩО? (за възрастни)
> Защо украсяваме елха за Коледа, след като гледаме през нея и сме сигурни, че „старият белобрад лъжльо" няма да дойде???
> Защо глобалните ни планове зависят от моментните ни състояния???
> Защо се препъваме в камъчета, след като сме прескочили стени???
> Защо си мислим, че зна ...
  1712 
***
Лелея и терзая се във пламък,
във пот се будя посред нощ студена,
сърцето се размеква като камък,
а мисълта ми - тук и... устремена... ...
  695 
ОТНОВО ЗА МЕЧТИТЕ
Кристалните звезди над мен сияят,
но няма да успеят да свалят
от там, където гледам и мечтая
изпуснати мечти в погубен свят. ...
  1041 
Е-3
Безбройни дни, безкрай безсънни нощи
аз чаках и мечтаех в унес благ.
Преследваха ме образи среднощни -
невидими сред утринния хлад ...
  695 
Не искам да си тръгвам от света
низвергнат, сам, нечут и незапомнен,
шептящ на глухи пламенни слова,
превръщащи се веднага във спомен!
Аз искам да оставя подир мен ...
  733 
/на Светльо Колев/
"...какво е човека
две дати на камъка - ето живота ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров ...
  11724 
Не искам вечно да съм сам -
в безпътица животът ми минава
и като вятър разпилян,
ще свърши във мечти за слава.
Денят, безизразен и сив, ...
  942 
Неусетно се връщам към себе си... Има неща, които са съприживени и неизмерими...
Не можеш да спреш порива на мисълта... а той напира, и напира... Затрупва те със спомени! Спомени, от които се пораждат желания - ТУК И СЕГА!
Невъзможност, неприемливост, имагинерност...
Фаталност!
Неосъществени мечти! ...
  2188 
За кой са тези стихове,
кой рови се в книжлета прашни?
И не открива светове,
а препрочита "неудачник"?
Кой вместо в интернет, ...
  1089 
НА КОЛЕНЕ
Как бавно часовете си отиват
и дваж по-бавно се превръщат в дни,
лениво те във седмици се скриват,
а казват уж, че времето лети... ...
  867 
  858 
Прибирам се във тъмната си къща -
след мен нахлува тягостна тъма.
Тъга и страх душата ми обгръщат
и ме души жестока самота.
...
  838 
Понеже знам - не можеш ти да бъдеш
във този кратък и горчив живот
напълно моя, само моя, тъй че
молитва шепна аз към Господ Бог
„О, Боже, направи това, когато ...
  1020 
Вървиме със тебе прегърнати ,
усмихнати ,влюбени ,живи,
от чувства в омая обгърнати –
един от друг все по-щастливи.
Посягаш и хващаш ръката ми- ...
  965 
  703 
  1026 
ЕСЕН
Преди да плъзнат подир ден мъглите
и капки тежки да се търколят,
в гората уморено се преплитат
дърветата и сменят цвят след цвят. ...
  669 
  811 
Propuestas
: ??:??