линасветлана
837 el resultado
Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...
  665 
Не аз идеята държа и вая:
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...
  472  11 
Черта, като корица тънка,
ръба на изгрева беляза.
От нечий сладък сън
парче огромно си отряза.
Преди съвсем да порасте, ...
  531  10 
Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви, ...
  515 
Преди да върже и налее плод,
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова, ...
  550 
Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...
  497 
Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...
  1121 
> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
  720 
Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...
  1266  13 
Аптекарят на точното време
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...
  491 
В шепи сбрал Вятърко жълти листа.
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...
  1692  20 
Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...
  439 
Гася я тази страст.
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...
  465 
Потребно щом е, говорете,
пред себе си, или пък с някого,
но моля Ви, за Бога,
за зло и за добро не ме месете,
на разговора в предговора, ...
  476 
Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...
  604  11 
Изстина южната страна
на скромната ми къща.
Врабци затърсиха храна.
Мъглата се завръща.
Събира локвичката – ден, ...
  499 
Сви се в сърцето мъгла,
призрачна, като спомен.
Тропа с краче. Би могла
да обича света вероломен.
Стича се смях и люти, ...
  525  12 
Щом намаже ми филия,
със домашно масълце,
баба ми налива и да пия
в пъстра чашчица млекце.
Сиренце с домат за обед, ...
  705  10 
Всеки носи своя нрав
както охлюв носи къща.
Кой е крив и кой е прав,
щом в деня се преобръща
претоварена от нас колца, ...
  473 
Не ме плаши с онази тишина,
живея в нея, там съм се родила.
Растях навън и търсех светлина,
намирах я, понякога, насила.
И с цялата си същност осъзнах ...
  448  11 
Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...
  582  11 
Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...
  543  13 
Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
  726  15 
Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...
  399  12 
Фактът смисъл няма.
Притежава резултат.
Ту комедия, ту драма,
управлява този свят.
Тя любов е, и не е. ...
  414  10 
Когато искам нещо да ти кажа…
Ех, все едно е да ти донеса вода
от дол девети, за да ти покажа,
че мъж си ти, а аз – жена.
Знам, кипва в мозъка ти образ, ...
  548  16 
Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...
  868 
Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...
  750  12 
Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...
  534 
Здравей, Любов моя,
ще Ти се наложи...
Да, днес ще ти се наложи да пристигнеш там, където случайните минувачи няма да видят присъствието ти, но неслучайният посрещач ще го желае. Там е... като тук! Глаголите умеят да събират факти, но не умеят да им се радват.
Фактът е съществително. Обича да е зави ...
  1438  10 
Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...
  871 
Обвързан със представата за “мое”,
талантът даровете си съзнава.
На вдъхновението топлото сърце
премисля колко малко му остава
и бърза да извае, точно в този миг, ...
  544 
Камък по камък, градежът расте,
а под него се вие и шири реката.
Сянка на птица. Мечта на дете.
Стигат се. Гледай пътя в краката.
Няма го старият сръчен лодкар. ...
  620  10 
Простих ли им? Отново – не.
И не, защото… Съжалявам!
Изстрадвам ги от векове.
Не спирам да се изтезавам.
Почти съм сигурна, че ти, ...
  679 
Прощална песен пея за страстта,
с която любовта отново се сбогува.
Тъй както в път изпраща се дете,
поело на желанието да робува,
прегръдката ѝ ме остави точно тук. ...
  467 
Спорът затвори очи.
Беше му домъчняло
за онези наши мечти:
край на едно, на друго - начало.
Изприказва се мъдростта, ...
  351 
Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни ...
  402  10 
Тя е мярката предпазна
и донякъде омразна
макар да е само сол и вода
Слепва мигли и се стича
там където да обича ...
  409 
Тече, съвсем като река,
опитваща се в нещо да се влее
идеята, че само да рече,
ще може всеки да я овладее.
Сама и със затворени очи ...
  530  17 
В извивката на дългите му мигли
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...
  538 
Propuestas
: ??:??