tsveti4ka
198 el resultado
Нещо да се случи. Нещо с мене.
Не искам да ме буди монотонност.
Да заспивам далечна и денем
да мръщя лице към възможното.
Нещо да ме счупи, ако трябва. ...
Не искам да ме буди монотонност.
Да заспивам далечна и денем
да мръщя лице към възможното.
Нещо да ме счупи, ако трябва. ...
596
1
Пак от немирие спъвах се в въздуха.
Пак пожълтяваха белите смисли.
Мигове-бездни дълбоко се вкътваха
в дъното на шепа дълбинни мисли.
Пак между зъбите скърцаше болката. ...
Пак пожълтяваха белите смисли.
Мигове-бездни дълбоко се вкътваха
в дъното на шепа дълбинни мисли.
Пак между зъбите скърцаше болката. ...
495
4
С отворени очи е по-тъмно.
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно. ...
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно. ...
1166
1
В стаята е тихо. Аз съм няма.
Не шумя дори и със дъха си.
Но надничам надълбоко в тая
зееща застиналост безплътна.
Не помръдвам. Мисля си, нататък, ...
Не шумя дори и със дъха си.
Но надничам надълбоко в тая
зееща застиналост безплътна.
Не помръдвам. Мисля си, нататък, ...
577
5
Нежно сглобила безцветна дъга.
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама. ...
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама. ...
357
Пребъднал, пътят ме очаква възроден.
Нахлувам вън с избледняващи стъпки.
Аз вече (зад вратата) не очаквам теб.
Но звънне ли се, ме побиват тръпки.
И ме подканва. И извива се пред мен. ...
Нахлувам вън с избледняващи стъпки.
Аз вече (зад вратата) не очаквам теб.
Но звънне ли се, ме побиват тръпки.
И ме подканва. И извива се пред мен. ...
1069
Извръщам се, когато те погледна
с плаващи във мъртвото очи.
А мислех си за теб, когато свеждах
поглед към тревата от мечти.
Ти отдавна не си бяла красота. ...
с плаващи във мъртвото очи.
А мислех си за теб, когато свеждах
поглед към тревата от мечти.
Ти отдавна не си бяла красота. ...
594
3
не са ми достатъчни
изгревни тихости
или лъжовно дъждовни мелодрами
на прозяващо се небе
не са ми достатъчни лунни сияния ...
изгревни тихости
или лъжовно дъждовни мелодрами
на прозяващо се небе
не са ми достатъчни лунни сияния ...
419
2
Така ме е страх да те опиша.
Ще станеш поредно несбъдване.
Насън интровертно усмихвам се,
ръмя причудливо отсъствие.
Така ме е страх да те опиша. ...
Ще станеш поредно несбъдване.
Насън интровертно усмихвам се,
ръмя причудливо отсъствие.
Така ме е страх да те опиша. ...
457
2
Далечността едничка ми остава,
където слънцето е пещ горяща
и рози не цъфтят. А аз, тъй млада,
тихо изчезвам под луна всезряща.
За да ме няма под звездите даже ...
където слънцето е пещ горяща
и рози не цъфтят. А аз, тъй млада,
тихо изчезвам под луна всезряща.
За да ме няма под звездите даже ...
504
2
Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...
1366
Като търтеи, които обикалят
орбитата на нощта и нямат дом,
дните ми, между стъкла над мен, припадат,
счупени на две с полуръждив пирон.
Върху тялото ми марширува лудост. ...
орбитата на нощта и нямат дом,
дните ми, между стъкла над мен, припадат,
счупени на две с полуръждив пирон.
Върху тялото ми марширува лудост. ...
573
4
Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми ...
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми ...
703
2
Седя пред отворения латоп в тъмната си стая. Малко след полунощ е и се опитвам да реша дали си струва да пиша тези редове. Но тъй като желание за това не ми липсва, защото фрустрацията ми има колосални размери и поради това все някак трябва да ескалира, пък дори и в едно хейтърско и злободневно писа ...
1157
1
Аз крила разтварям. Без да питам
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае. ...
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае. ...
703
1
Часове се разливат по лицето ми.
От течна глина на мътни съзнания.
Гласове не крещят под небето ми,
а ми прошепват пак куп обещания.
По часовника търкулват се стрелките. ...
От течна глина на мътни съзнания.
Гласове не крещят под небето ми,
а ми прошепват пак куп обещания.
По часовника търкулват се стрелките. ...
717
1
8
... И защото съм тъжна, е зло всяко утро.
Пониква от други, по-грапави дни.
От едно безнадеждно, безплодно статукво –
да искам, да търся, до мъртва почти.
Но през стъкла от кашмир и тих уличен стон ...
Пониква от други, по-грапави дни.
От едно безнадеждно, безплодно статукво –
да искам, да търся, до мъртва почти.
Но през стъкла от кашмир и тих уличен стон ...
490
3
Поредният „поетичен” боклук можеше да се роди сега в претъпканото ми с празнота съзнание. Окъсан лист стои от дясната ми страна. До него жълта химикалка, която дори не е моя. Бях я взела от колега в някой от онези дни, когато дори автопилотът на обичайните ми сутрешни дейности няма енергия да се зад ...
1383
8
Нощта подпира
моите невидими крила.
Дъждът ги гали.
С гъделичкащи докосвания.
Във сърцето ми лежи ...
моите невидими крила.
Дъждът ги гали.
С гъделичкащи докосвания.
Във сърцето ми лежи ...
541
2
Често мисля си сама,
че падам от години
и затова се усещам на краката си.
Един ден, навярно,
истината минала е, ...
че падам от години
и затова се усещам на краката си.
Един ден, навярно,
истината минала е, ...
483
Овълчените ми дни се сгромолясват.
И трескаво ехти грехът у мен.
А дали е грях, или e лъч проблясващ
в тъмницата на вълчината в мен?
Дали е грях? Или е тревога само, ...
И трескаво ехти грехът у мен.
А дали е грях, или e лъч проблясващ
в тъмницата на вълчината в мен?
Дали е грях? Или е тревога само, ...
523
Въгленно изгарям от въздишки,
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече. ...
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече. ...
556
1
Уморих се. Уморих се да мечтая.
Все по-смазващи са дните ми отровни.
Тихо ми е. Тишината ме изгаря.
А надеждите са винаги виновни.
А мислите ми нечии са сводници. ...
Все по-смазващи са дните ми отровни.
Тихо ми е. Тишината ме изгаря.
А надеждите са винаги виновни.
А мислите ми нечии са сводници. ...
466
4
Нужна ми е тишина. Ала убиваща.
Аз залезно помръквам в самота.
Притаила дъх, надеждата присвива ме
с притихващи акорди тишина.
И, притаила дъх, аз нищичко не виждам. ...
Аз залезно помръквам в самота.
Притаила дъх, надеждата присвива ме
с притихващи акорди тишина.
И, притаила дъх, аз нищичко не виждам. ...
683
8
Тук до мен е смълчана Тъгата.
Не усещаш ли колко е тягостна?
Гледа ме. И целува Луната.
Пали трепети луда и яростна.
И любовно се гърчи между полутонове. ...
Не усещаш ли колко е тягостна?
Гледа ме. И целува Луната.
Пали трепети луда и яростна.
И любовно се гърчи между полутонове. ...
619
5
И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони. ...
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони. ...
568
1
Жената в мен. Жената знае всичко.
A момичето понякога е вятър.
Жената знае - пада се от ниско,
а момичето хвърчи към небесата.
Жената е различна. Стои мирно, ...
A момичето понякога е вятър.
Жената знае - пада се от ниско,
а момичето хвърчи към небесата.
Жената е различна. Стои мирно, ...
574
3
Протягам ръката си с въздишка,
в утешение, че може би си ти
човекът, който бих поискала
в длани и сърцето ми да подържи.
И май докоснах нещо поугасващо, ...
в утешение, че може би си ти
човекът, който бих поискала
в длани и сърцето ми да подържи.
И май докоснах нещо поугасващо, ...
589
5
Сърцето ми не пулсира равномерно,
а сякаш бърза към последния си ритъм.
Отсъствието ти се оказва вредно,
Любов - така неправомерно те отритвам...
Страдание, родих се с теб в плътта ...
а сякаш бърза към последния си ритъм.
Отсъствието ти се оказва вредно,
Любов - така неправомерно те отритвам...
Страдание, родих се с теб в плътта ...
626
Не узря в мен и късче от лятото,
дето миналата зима обещах си.
А мечтаех си да бъда малък бог
и с вятъра да милвам всички майчински...
Така и не пораснах до тавана. ...
дето миналата зима обещах си.
А мечтаех си да бъда малък бог
и с вятъра да милвам всички майчински...
Така и не пораснах до тавана. ...
554
3
разрушени са мостовете всичките до дълбините на очите ти
отказвам да се взирам от далечината в тях изгубени са
всички пътища към теб затова ще те поканя на кафе с мечтите си
молеха за тази среща дълго чакаха и ми се цупеха
но стиснах кормилото на живота си пейзажите са нови цветни ...
отказвам да се взирам от далечината в тях изгубени са
всички пътища към теб затова ще те поканя на кафе с мечтите си
молеха за тази среща дълго чакаха и ми се цупеха
но стиснах кормилото на живота си пейзажите са нови цветни ...
744
1
Прекалено хубав е денят!
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат. ...
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат. ...
528
2
искам да ме вземеш далече със теб
където ще е безопасно да летим
досега животът ми
не беше лек
но ние всички върху тънък лед стоим ...
където ще е безопасно да летим
досега животът ми
не беше лек
но ние всички върху тънък лед стоим ...
553
2
по бащински мила и по майчински топла
с длани по-меки дори от ефир
докосва тишината изплакала локва
бременна с рожба от злия зефир
от счупени мисли от сгърчени мигове ...
с длани по-меки дори от ефир
докосва тишината изплакала локва
бременна с рожба от злия зефир
от счупени мисли от сгърчени мигове ...
415
Сякаш пусто е всяко дихание,
но разстила се в него зората.
Аз откраднах си миг съзерцание,
но намерих се пак на земята.
Обещания днес не се спазват. ...
но разстила се в него зората.
Аз откраднах си миг съзерцание,
но намерих се пак на земята.
Обещания днес не се спазват. ...
468
3
Мое мило Дневниче
Здравей
Не мисля че съм пълна даже с празнота
В мен само Нищото вирее
А онова отвън то просто не съм аз ...
Здравей
Не мисля че съм пълна даже с празнота
В мен само Нищото вирее
А онова отвън то просто не съм аз ...
465
Пролетта вън мечтае за ято
Тази в мен пък не се е родила
Като ценност по-мнима от злато
Сто тъги е душата ми скрила
Тази пролет в мен да не се ражда ...
Тази в мен пък не се е родила
Като ценност по-мнима от злато
Сто тъги е душата ми скрила
Тази пролет в мен да не се ражда ...
397
1
Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...
1177
5
Облегни,
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена. ...
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена. ...
410
1
В очите му прозират ли лъжи?
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност. ...
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност. ...
435
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
