Валери_Станков
1 490 результатов
КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...
  657 
ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...
  156 
ФУРНАТА НА БОГА
Във фурната на градския площад край мен се пъхна благото бабенце,
а аз отвън примирах си от глад – в залостен град с вериги и кепенци,
мечтаех си! – приятел да реши, щом мине, две-три бири да почерпи,
за да не зъзнат нашите души! – сред седем милиарда черни шерпи, ...
  203 
КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ
… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,
прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –
дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,
след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак, ...
  162 
ПОДИР ЖЕНАТА-ЖАР ПТИЦА
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни, ...
  224 
ЦИРК "БЪЛГАРИЯ"
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...
  196 
ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...
  219 
САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...
  238 
ПОЕТЪТ
Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...
  309 
АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...
  171 
ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...
  193 
ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...
  460 
ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...
  187 
СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот. ...
  153 
МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...
  490 
СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО С БЯЛА БЛАЖНА БОЯ
... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от с ...
  221 
БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...
  192 
ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...
  188 
СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак, ...
  223 
БОГ НИ СЛЕЗЕ НА ВЕЧЕРЯ
... бях в космческите дебри нявга слънчево дете,
чаках Чудо през декември, праведниче во Христе,
вярвах, че ще ми се случи, и ще хапне с нас Иисус,
мама с бял ориз и лучец нареди сармите с вкус, ...
  247 
АКО ИИСУС РОДИЛ СЕ Е В НЕДЕЛЯ
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...
  601 
ДЕТЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМСКОТО СЕНО
Додето спи – уж, вестника чете,
или си сурка чехлите по пладне,
баща ми се превръща във дете,
наивно като Божието агне, ...
  165 
БЪЛГАРСКА КОЛЕДА
Дядо Коледа мен ме отмина,
просто казано, тъй не дойде –
днес си купих във магазина
лук, картофи, пакет със фиде, ...
  394 
КОЛЕДНА МОЛИТВА
Все още помня някои неща,
които трябва о̀време да свърша –
да насека на моя стар баща
в гората два самара сухо върше, ...
  555 
НА МЕНЕ БОГ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Във крайчеца на есента
едно момиче ме споходи –
и аз със зяпнали уста
видях красивото му боди, ...
  720 
КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета? ...
  171 
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,
забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,
надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,
да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете, ...
  250 
ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...
  230 
НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...
  352 
7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА
... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи, ...
  602 
ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи, ...
  153 
ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...
  201 
„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...
  191 
240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот. ...
  201 
ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...
  184 
СТУД
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...
  133 
СЪН
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...
  490 
ПАНЕЛНА РАПСОДИЯ
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...
  470 
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
  470 
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
  486 
Предложения
: ??:??