Валери_Станков
1 383 результатов
СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...
  231 
НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...
  241 
ИЗЛЕЗ И ВИКАЙ!
… наместо да си млъкнал Никой във този – все по-гнусен, свят,
излез, Човеко, вън? – и викай! – в несвяст на градския площад,
срещу световните несгоди, глад, болести, лъжи, войни,
и срещу Денков, що ни води в реки – и златни бъднини, ...
  236 
ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, ...
  245 
НАЙ-СЕТНЕ МЕ ПРИЗНАХА ЗА ПОЕТ
... най-сетне ме признаха за Поет – една девойка снощи ми написа:
Машина си във всеки свой куплет, каква машина, просто си мотриса! –
и – уж, си старче мило и добро? – по-мъдро от канадските секвои,
щом седна във софийското метро, денят ми почва с римичките твои. ...
  294 
ПРИНТЕРЪТ НА БОГА
... да дишам другояче аз не мога – как да живея? – примерен и тих,
във мен е включен принтерът на Бога! – и аз принтирам всеки негов стих,
каквото ми диктува, го записвам със благ молив на празния бял лист,
и Той ме черпи биричка със чипса, че съм пред Него праведен и чист! – ...
  239 
БЛАТО
Като черни калугери над вечерните угари
ято врани кръжи.
Бог ли плю на петите ни? Пъплят облаци спитени –
сякаш мъкнат торба със лъжи. ...
  185 
ЛИСТОПАДИ ОТ РАЯ
... понякога се случва да гадая какво ми шепнат мъртвите листа,
невям дочувам – сякаш че от Рая, най-близките си хорица в света,
баща ми казва: – Я, сипи ми, сине, три пръста от мълчаната вода! –
и го завивам, че да не настине в тревите – там, накрая на града, ...
  179 
VIA DOLOROSA
... прикътана от хиляди лета, ръбата песъчинка в черна мида,
душице моя, имам си мечта! – на онзи свят без теб да си отида,
да те забравя нейде – на брега, на завет под обърнатите лодки,
росинка под дъждовната дъга, да те търкулна из тревите кротки, ...
  185 
ЖЕНА ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
... чета ти по очите, че си тъжна – сърна, свалена с безпощаден лък,
въртиш се по семейната окръжност – един печално омагьосан кръг,
от вторника до събота – все среди, неделята – и тя! – не е добра,
панела дупчат лудите съседи, въртят на скара свинските ребра, ...
  199 
ЕСЕННА МОЛИТВА
... додето имам още малко време,
да свърша искам няколко неща –
да милна котарака, който дреме
на припека край пътните врата, ...
  212 
ПАЧУЪРК ОТ ВИДЕНИЯ
... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило, ...
  199 
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕЛСКАТА ЧЕШМА
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...
  241 
ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...
  172 
ВИХРУЛИЯ
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...
  172 
БЪДИ КРАСИВА!
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...
  189 
СМЪРТТА Е ВЕЧЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
... не ми остана твърде много Време, че всуе да го губя по света,
преди да слезе Господ да ме вземе, ще си поискам няколко неща –
най-главното от тях – да ви обичам, да не тая в гръдта си мисъл зла,
със всяка живинка да съм добричък, туй мама нявга ми го пожела, ...
  215 
БАЛАДА ЗА ПРОЧЕТЕНИЯ ВЕСТНИК
... нетрайните възторзи на плътта не са ми вече никак интересни,
в очите на девойките чета, че вече съм един прочетен вестник –
пред мен – във огледалото, мълчи човече със изпосталяло тяло,
с потънали във Нищото очи, без даже грам надежда за начало, ...
  157 
ЗАЩО?
... защо се мъча да реша неразрешимите въпроси? –
защо в добрата ми душа светът все болчици ми носи,
защо – поема ли на път, чертан от личния ми влъхва,
и някой в колелото прът безжалостно под мене пъхва, ...
  209 
ЩУРЧЕТАТА УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...
  218 
КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...
  181 
ШАХ И МАТ!
... понякога ми се крещи срещу света, раздран от злоби,
че вече спря да е на "Ти!" със простичката наша Обич,
че всеки овластен Злодей с тон медиен елей ни маже! –
и няма кой едно: – Здравей! – по радиото да ми каже, ...
  217 
ДЪЖД И САМОТА
... така несъвместими, тъй добри, един със друг събрани по неволя,
пред публика – и то, за без пари, играем – всеки главната си роля,
не е предвиден нито ден антракт, тъй скучна е познатата пиеса! –
животът е безкраен полов акт! – със зле платена улична метреса, ...
  583 
ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...
  198 
АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...
  170 
БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...
  209 
ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...
  196 
СВЕТУЛКАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... понеже нас съдбата ни разделя – но все не смогва да ни разделѝ,
пак ще те чакам в събота, в неделя да седнем с теб на черните скали,
да те погледам колко си красива! – да ми се вейне роклята ти клош,
за теб и стихче – във това ме бива, да ти напиша в тази свята нощ! – ...
  228 
СТАРЧЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... нали съм жив – тринайста петилетка,
пък и за пенсийка натрупах стаж,
си купих днес момчешка тротинетка! –
и смъкнах се на варненския плаж. ...
  176 
НОВИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
... аз нямам никаква вина в това, че с мен светът е грозен,
и всяка гнусна новина започва с тоя Христо Грозев? –
потеглил в Англия на лов – и Путин все да му е черен,
в добавък – с Алексей Петров! – и с натрошения му череп. ...
  275 
МЪЖЪТ В МЪГЛАТА
... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука, ...
  185 
ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада, ...
  193 
ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...
  196 
РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...
  191 
ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...
  198 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...
  224 
ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...
  233 
МАДОНА В ПАРКА
... и – ако има някой връх,
до днес непокорен от тебе,
това е простичкият дъх
в гръд на Жена! – с кърмилче бебе, ...
  684 
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време. ...
  246 
КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...
  225 
Предложения
: ??:??