Думите... думите... думите...

Поезия

3.2K 0 13

Думите... думите... думите... как ни разделят...

И неразбрани, грешно тълкувани даже,

те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....

Думите... думите... могат дори да ни смажат...

Думите... думите... думите... колко са бледи,

чувства когато поискаш със тях да обличаш...

И за пореден път (някой път - даже последен),

все пак опитваш с последна надежда да сричаш...

Думите... думите... думите... – но... неизречени!

Те са, които говорят, но трябва да чуваш!

Щом ги усетиш с душата си, значи са вече

думи, които да кажеш на някой си струва...

17.06.2010

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 16 дни за участие

Участвай

svetlanal (Светлана Лажова)

Щом ги усетиш с душата си, значи са вече
думи, които да кажеш на някой си струва...
Дори да сгрешиш, струва си, мамка му...

И това е силно от коментара на Дора!!!
и…

откриеш - незабравена - в някого
своята думичка
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Радвам се,че бях тук И пак ще се връщам при твоите думи С удоволствие !
asizi (Nina Toshich)

хубав стих...http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=191252
The_Demon_Girl (Вили)

Страхотно е
angel_voice (Пепп)

"Щом ги усетиш с душата си, значи са вече
думи, които да кажеш на някой си струва..."

!!!