28 мар. 2020 г., 13:20

Разпятие за щъркели

3.8K 1 2
00:00
01:18

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Студено ми е, мамо... Мръква ли?

Ръката ти едвам усещам.

Дочух, че долетели щъркели

върху тополата отсреща.

 

Сънувах как извива женската –

прегърна ме, изпляска в тъмното.

А плясъкът преля във ехото,

пък ехото се разпиля във тътен.

 

И забуча в ушите ми, а бивол,

черен като въглен през съня ми,

заора с копитата си щърбави,

полето бе брадясало от тръни.

 

А после от гнездото сипнаха

връвчици, клечиците, сламата.

И гледах – тъжна щъркелицата

черупки счупени оплакваше.

 

И мъката ù стисна ме и мене,

тежеше ми, в гръдта ми съскаше.

И тоя сън отколе ме преследва...

Защо е светло, мамо? Съмна ли?

Произведението е включено в:

Разпятие за щъркели 🇧🇬

Разпятие за щъркели
2.1K 2

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм тук да те поздравя. Ако повече автори рецитират произведенията си, няма нужда да четем.
  • Браво! Браво! И за написването на прекрасното стихотворение, и за рецитацията - артистично, с плам, експресивно!

Выбор редактора

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Гъдулар 🇧🇬

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...