5 дек. 2021 г., 14:25  

Среща с (не)очакван край

4K 21 42
00:00
01:54

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.

 

Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че
монологът на Хамлет не му е присъщ.
За едното достойнство си струва обаче
да отложиш дилемите. Само веднъж!

 

Тя приседна до него безкористно млада,
по-ефирна от полъх в небесната вис,
по-Елена от епоса в древна Елада,
по-изящна от зрънцето в пясъка чист.

 

Не видя никой как, откъде...беше влязла –
вероятно по склона на лунния лъч.
Приюти я решително в своята пазва
и танцуваха предани в зрящата глъч...

 

Сутринта, под завивките, още горещи,
той си спомни с нескрита усмивка нощта –
тя му беше оставила кратка бележка:
"Обади ми се!
Твоята (гола) Душа"

 

Текст и прочит: Мая Нарлиева

Музика: "Докосване" – Дани Монов

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Лотъхел – автор Силвия Илиева (Plevel) 🇧🇬

Мильо

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Дядо и пчели 🇧🇬

Nassko76

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...