5.12.2021 г., 14:25  

Среща с (не)очакван край

4.2K 21 42
00:00
01:54

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.

 

Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че
монологът на Хамлет не му е присъщ.
За едното достойнство си струва обаче
да отложиш дилемите. Само веднъж!

 

Тя приседна до него безкористно млада,
по-ефирна от полъх в небесната вис,
по-Елена от епоса в древна Елада,
по-изящна от зрънцето в пясъка чист.

 

Не видя никой как, откъде...беше влязла –
вероятно по склона на лунния лъч.
Приюти я решително в своята пазва
и танцуваха предани в зрящата глъч...

 

Сутринта, под завивките, още горещи,
той си спомни с нескрита усмивка нощта –
тя му беше оставила кратка бележка:
"Обади ми се!
Твоята (гола) Душа"

 

Текст и прочит: Мая Нарлиева

Музика: "Докосване" – Дани Монов

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Лотъхел – автор Силвия Илиева (Plevel)

Мильо

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...